Аз следя по ВВТ сериала "Завръщане в Брайдсхед" по романа на Ивлин Уо...и книжката и филма ми харесват......тази толкова романтично-драматична любов между студентите Себастиан Флайт(със синя кръв) и бедния художник Чарлс...действието се развива в Оксфорд в началото на 20 век...забавно ми е запознанството им...ще цитирам малко от книгата,в момента Чарлс разказва:


"...Нито пък,когато най-сетне се запознахме,бяха обстоятелствата по-благоприятни...Разтворих прозорците и от предния двор нахлу обичайният шум от къркан смях и несигурни стъпки.Някакъв глас каза,по-ясен от останалите:"Знаете ли,чувствам се направо необяснимо зле.Налага се да ви оставя за минута" и на прозореца ми се появи лице; то бе Себастиановото,но не както бях свикнал да го виждам - одухотворено и оживено; той ме погледна мътно и след това,като се наведе дълбоко навътре в стаята ми, повърна..."

Ако си чела книгата Аби, ще се съгласиш (мисля) с мен,че приятелството им е доста забавно,нищо че завършва с лош край.


П.П. Мила Аби,
Аз все още желая да се срещна с теб на живо.Знам, че ме игнорираш и съм ти неприятна,а и си признавам,че е особено "нагло" от моя страна да продължавам да ти досаждам и да копнея за твоето внимание,но толкова кристално-ясно си представям срещата ни,че не мога да се въздържа и да не разкажа...
...ще се срещнем в някое чисто и уютно заведение,ще си поръчаме по кафе, аз ще забия поглед в земята,ще мълча и ще слушам внимателно укорната ти справедлива Реч...след може би час,след като ще си изчерпила аргументите и доводите си (защо ме мислиш за чудовище,как съм те обидила и т.н.)- аз ще погледна в сините ти очи и ще ти поискам прошка,но ти презрително и бързо ще отместиш поглед...тогава аз съкрушена от безразличието ти, ще падна на колене,ще целуна ръба на панталона ти и повторно със сълзи на очи ще те помоля да ми простиш...в този сюблимен момент ще се появи сервитьорката и загрижено ще ме попита, дали съм загубила нещо под масата?!Аз ще я погледна с насълзените си очи и ще и отвърна,че нищо не съм загубила, а моля синеоката дама за прошка...милата сервитьорка ще хлъцне от изумление и ще си изпусне таблата, ще се чуе едно:Прассссс - Трааааассс, от счупените чаши и чинии, ще настъпи гробна тишина, посетителите на заведението ще престанат да се хранят,да пият и да си говорят...всички погледи ще се насочат към коленичалата ми трагична осанка, ще погледнат и към теб - как си кръстосала елегантно крака...ти ще продължиш да мълчиш и невъзмутимо ще си пафкаш цигарката,ще издухаш стройна струйка дим към тавана,ще се усмихнеш криво и ще ми позволиш да си седна обратно на стола си...сервитьорката ще измете счупените прибори,ще забърши с голям парцал локвичката от солените ми сълзи,появила се под краката ти...посетителите ще продължат да си говорят,никой вече няма да ни обръща внимание...ти ще ми направищ забележка да престана да цивря,аз ще избърша последните си сълзи и ще ти се усмихна...ще поръчаме бутилка Мерло и някое изискано блюдо,ще хапнем и пийнем в мълчание...после навън пред заведението, аз ще ти наема карета,ще ти целуна ръката и ще промълвя: Сбогом Аби.....ще тръгна бавно в противоположната посока,подритвайки падналите есенни листа и ще си пея тихо наум:"...тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние...аз ще мълча, ти ще мълчиш,а вълк в гърдите ни вие..."

...черни въглени скучаят върху моята съдба....