***

Някои мигове са лесни
за летене.
Газиш в лоното небесно
до колене.

Отдалеч те стига
песен птича.
С пух от чучулига
се закичаш.

Бегъл миг на врява –
диви гъски.
Облак прекосяваш
и запръсква.

Някой нещо ти говори
и ти маха –
в глъбините на простора
трепка плахо.

Може би те вразумява
и те буди.
Покрай тебе отзвучава
едно “Луда!”

Тихо пада мракът.
Ти умуваш
има ли те или някой
те сънува...

Редактирано от Филифьoнkaтa на 01.05.03 12:32.