запознах се с една жена,влюбих се ,обичах я/все още я обичам и винаги ще бъде така/...беше отдавна...тя не беше от София,често пътуваше...а аз полудявах,когато не беше до мен...всичко ми беше черно...но бях ЩАСТЛИВА!!!
нея я ИМАШЕ ,обичаше ме , с една дума ЖИВЯХМЕ!!!
Сега тя е тук в София,аз също...но всъщност съм на космическо разстояние от нея ,от сърцето и.ПРОСТО Я ЗАГУБИХ!плюх върху годините които тя ми дари,най-прекрасните години от живота ми.
ГАДНО Е ДА СИ ДАЛЕЧ ОТ ЧОВЕКА ,КОЙТО ОБИЧАШ,НО ОЩЕ ПО-ГАДНО Е ДА СИ ДАЛЕЧ ОТ СЪРЦЕТО МУ!

Р.Р.а най-ужасното е да знаеш че ти си виновен за това...