Как започнало и как точно било в Началото..аз не знам .. и не е важно другите да знаят .. освен самите ТЕ .., но било Начало – с главно “Н”.. припламнала била искрата, не точно от пръв поглед, не и от втори , а просто се случило, започнало да се случва ..не изведнъж както е типично за приказките, а полека и не натрапчиво и леко ..толкова леко, колкото е леко и въздушно, когато Сам желаеш да допуснеш другата да влезне под кожата ти, в мислите ти..и така всеки ден, всяка седмица, всеки сезон – двете откривали, че имат много допирни точки и общи интереси, а тези занимания и хобита, които били само на едната, будили интерес постепенно в другата и връзката имала всички предпоставки да се задълбочи и да се развие във времето .. две души които откриват себе си една чрез друга..обич, приятелство, любов...
Минало време...след години .. песъчинките на пясъчния часовник .. си казали тежката дума, гравитацията никога не спи...и страстта решила да се оттегли без никой да я пита ..в отпуска..и това неминуемо започвало да се усеща между двете..те продължавали да правят опити да върнат нещата както в началото, но искрата вече не искала да припламне по същия начин, в същия цвят и да носи същия първичен аромат.....те се разделили. Решили да си дадат пълната свобода. Скоро – всяка вече имала нов приятел до нея, нов човек, който я обичал и/или и тя обичала......минало още време.. сезоните се сменяли....

Докато един ден – ден от вечността ..те се срещнали случайно, ..била една от тези Случайни срещи, за които казват, че никога не са случайни, а носят своята предопределеност...за нещо което Трябва да се случи..... те се срещнали отново.

След времето прекарано разделно, всяка от тях пораствала, търсейки да намери себе си по някакъв неин си начин, и у двете започнало да се прокрадва усещането, че радялата била тази, която им дала Знанието, какво са всъщност те една за друга..колко много неща са постигали заедно, през колко много препятствия са преминали..колко много радости и мигове са преживели.....разказали си една на друга дори за миналите връзки, без да има нотки на болезнена ревност, защото вече били надраснали това чувство ..волно или неволно..сега пред тях имало само едно предизвикателство – една Пътека, по която можели да тръгнат заедно – стига да поискат......тук историята свършва ..с многоточие..– сършва на твоя монитор .. където буквите свършват.
Остава обаче продължението да тече в мислите.

Аз вярвам, че може да има такава пътека. Вярвам дори, че сега като затворих очи .. това там .. в далечината са силуетите на тези две души..отдалечават се .., за да се съберат..отново..вече по-зрели....

Вярвам. А ти?