Добре... страстта не е толкова силна... Предполага се, че с човекът с когото ще изневеряваш ще споделяш някаква страст тогава? Чисто сексуална имам предвид. Ако тази страст не е по-голяма - не значи ли, че не си заслужава? А ако е по-голяма това не рискува ли да попречи на приятелството ти? Значи... ако тя те обича, но все още изпитва по-голяма страст от тази, която ти към нея (защото говорим за едностранна изневяра през цялото време ми се струва) това мисля, че ще я нарани, без да е егоистка и без да проявява чувство за собственост. Ти пък, като изневеряваща, няма ли да си по-голям егоист - искаш хем вълка да е сит, хем агнето цяло... Това е линията на разсъжденията ми.... Т.е. ако се стигне до там, че ти да искаш от нея да не бъде егоист и да приеме с широко сърце изневерите ти --- това не е ли по-голям егоизъм?:-)

Мисля следното.... ако има възможност да се запази приятелство, което искате и двете, ако сте доказали през годините, че сте и добри приятели --- не виждам причини да се измъчва връзката. Дори тя да се съгласи на това, което искаш, само защото то по някакъв начин ще те направи щастлива, рано или късно ще й дойде в повече и от това рискува приятелството. Поне според мен. Но сигурно трябва да се изнеса и аз от темата, защото казах още в началото че такива 10-годишни връзки са ми леко непонятни:-)

просто протегни ръце...