Както беше задала въпроса отначало...идеята се губеше и сигурно не само на мен.
Това да има първоначална уговорка, че ако някой се заблее по друг може да консумира желанието си е прекалено все пак...щото нали всички говорим за чувства и в началото е трудничко да заговориш за подобно нещо, докато твърдиш ( и всъщност наистина е така), че обичаш. Има една съвсем малка възможност да съществува подобна връзка, може би би трябвало да се нарече свободна връзка, в която всеки има възможност да излиза с други, да бъде с други и в същото време да има чувства, но...тя може да бъде по-скоро наложена поради някакви обстоятелства и то много силни, иначе лично аз не бих твърдяла, че обичам, пък да искам и когато искам да си кръшкам :-)
Относно признанието...абе май е по-добре да не се признава...зависи от човека насреща..но от признание до признание има разлика, нали?
Ако признаеш и кажеш, че ще опиташ да не го правиш отново звучи приемливо...не уверяваш, че няма да повториш, не твърдиш, че е единичен случай..т.е. човекът има знанието, че може да се случи отново, но знае или си въобразява, че не го правиш, защото не обичаш, а защото..."всеки си има слабости" :)
Ако признаеш и кажеш, че ще го направиш отново...звучи гадно...и като безразличие...
Нюанси....

Понякога съм бяла и добра...
понякога съм си е***а майката...