Въобще не смятам, че изневерите помагат на връзката. Винаги съм смятала, че ако човек тръгне да изневерява или че просто така му се случи, че е изневерил --- значи открива, намира или получава нещо, което му липсва в "титуляната" връзка. Не смятам, че теорията на заместителите може да се нарече полезна за едни отношения. При всички случаи (може и да греша като цяло, но при мен е така) изневярата говори за липса на достатъчна привързаност, неангажираност и т.н.

Признанието за една изневяра не виждам как точно може да компенсира нараняването. Вярата си е вяра и изневярата е тази, която намалява доверието.

Това за живота, който изживяваме с повече от един партньор и на мен ми е интересно --- възможно ли е една връзка да се запази жива и свежа повече от 10 години примерно и да се каже, че хората се обичат така, както в първия си ден. Собствените изневери се приемат по-лесно защото човек принципно е склонен да съди най-милостиво себе си в такива ситуации. По отношение изневерите на партньора --- мисля, че е различно, че много зависи от ситуацията, причините и последващото поведение --- за да се приеме изневярата.

просто протегни ръце...