Често съм го правила-насилствено дори. Като ми е много зле и не знам как да се измъкна от проблеми от болка от омагьосани кръгове и започна да губя надежди, и се появява отчаяние отивам в някоя болница или дом за сираци, минавам до гробовете на мои приятели и някак след това проглеждам.
Това не е бягане ми се струва, това е балансиране...промяна на приоритети в даденият момен.
В такива душевни състояния сме-поне аз съм доста негативно настроена към живота си като цяло и ми е нужно нещо заради което да продължа или просто да се зарадвам. Дали на това, че съм здрава или, че съм имала неща...мигове каито някои нямат шанс да имат абе всъщност куп работи....винаги е различно , но и винаги ми е помагало.

А чувството, че помагаш на някого, че правиш нещо за някого и той е по-добре или по-щастлив може да даде дори смисъл на един човешки живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите