Като спомена за вяра в Доброто и в Красивото, си спомних за този стих, на който не знам кой е автора и който ми се струва абсурден понякога:-)

Надмощие

От себе си не мога да се скрия,
от себе си не мога да избягам,
и чувствам как душата ми загнива,
и тази болка присърце я слагам.
Оглеждам се, а само мрачни хора,
забързано минават покрай мене,
и като най-смъртоносната отрова
ми действа тяхното безумно озлобление.
Не мога да съм като тях,
аз искам
във бяла светлина да се удавя,
да съм добра, неземна и лъчиста,
а лошото със длан да ме погалва,
но да не оставя траен отпечатък
във хаосните мои денонощия,
ще се раздавам, ще обичам - без остатък,
доброто ще е моето надмощие!

и ако прескоча лиричното отклонение:-)..

винаги ги има, просто е необходимо желание, за да бъдат забелязани (не че на мен ми се отдава). Та още съм от тях:-) А ти??

звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден