Насилието се поражда от безсилието. Тогава когато чувстваш, че губиш почва под краката си, когато не можеш да намериш необходимите аргументи, тогава ти остава последната възможност да "надспориш" опонента - с насилие. Другата ситуация, която поражда насилие ( пак от безсилието) е, когато те предизвикват. Но тогава ти си показал безсилието си, склонността си към насилие и опонента го използва, предизвиква те с думи като "Хайде де, удари ме, страх ли те е" и т.н. Защо опонента действа по този начин, не съм наясно. Понякога това отрезвява склонния към насилие, но понякога може и да го предизвика наистина да удари. Предполага,че този, който предизвиква по този начин, е уверен, че ще отрезви опонента или сам предпочита насилието :)
По принцип се води, че мъжете са по-склонни към насилие , отколкото жените. И постоянно се случват сбивания между мъже, да не говорим за домашните побоища...Виж женския бой е доста по-атрактивно нещо:)...то прави впечатление и на него му се обръща внимание. Именно затова и впечатлението за насилието сред лесбийските среди. Пък и иначе рядко се събират само жени на едно място май :)

Всъщност насилието може да бъде не само физическо...И понякога, а може би и винаги, психическия тормоз е по-лошия..Той може по-трудно да бъде разпознат, да бъде доказан, да бъде осъзнат и по-трудно се освобождава човек от него. Резултатите от насилието чисто физически се виждат веднага, резултатите от насилието над личността, над психиката..могат винаги да останат скрити и по принцип са по-чести и нееднократни, т.е. оказват по-голямо въздействие върху развитието на личността.

Как човек може да избегне насилието?
Трябва да бъде уверен в себе си и собствените си разбирания, понякога дори до крайност. Мисля, че човек, който разбира по този начин себе си, ще разбере и крайността на друг с противоположно мнение и не би се ядосал от невъзможността да убеди опонента.
Човек трябва да уважава себе си..и отново..да бъде уверен в себе си..така че тогава, когато ако не използва насилие, ще изглежда слаб в очите на неразбиращите...да не се притеснява от това..т.е. да бъде независим от мнението на мнозинството, от мнението на тълпата.
Уравновесеност. Да отсееш обидата и конкретното. Да прецениш кога една обида е отправена поради безсилието на опонента или като предизвикателство и да я подминеш ( и пак: независимост от мнението на тълпата:). Винаги има начини да отговориш подходящо на една обида, така че теб да те удовлетвори и да бъде разбрана, ако опонента е умен :)

И има един момент...чисто психологически...който свързвам с въпроса ти защо тези, които се борят за ненасилие, не могат да постигнат разбирателство помежду си.
Ако си насилван като дете..ако си подлаган на насилие, то има два пътя..единия: да станеш самия ти насилник, другия : да ненавиждаш насилието. Връзката е тънка..Но мисълта ми е, че хомосексуалните, притискани отвсякъде , насилвани...пак стигат до единия от двата пътя...

една виртуална измислица