вчера просто си напомних един стар рефрен...от една стара песен...надали е тема на доброто настроение..но какво всъщност представлява доброто настроение?...

Ден-два ще ми е криво
ала от скръб едва ли ще умра.
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек
ще ме спаси от старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?

Сърцето ми докрай ще се разнищи
в него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб ще зей,
и през нея само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе.

Тръгваш ти дори без сбогом,
аз не те виня.
На този свят пътеки много,
но любов една.

душата върви по всички пътеки, стига да имаш душа...майната им на пътеките...