На принципа, че няма стари теми, а само непрочетени такива..сега след прочита на всичко и изреченията:

Чуждите " Обичам те " са просто думи. Жестоки, заради невъзможността да им отвърнеш със същото. И празни, с безсилието да те стоплят.

ме отведоха към притчата за зърната
перифразирана от мен самата:

Всеки човек е създаден като различна почва, в която съдбата периодично подхвъля зърна, в зависимост от това каква е почвата - зърната покълват, порастват ..обгърнати в любов, цветовете им разцъфтяват..

А някои сме създадени като каменисти почви..
и колкото и зърна да им хвърляш, те не могат да пуснат корен..

веднъж обаче и в каменната почва може да покълне цвете!
и тогава то ще е завинаги..дори и когато умре - спомена за него ще остане вечен..

понякога се страхувам от думите завинаги..вечно..само веднъж..

......


Страхът, може да убие всяка любов
или
Любовта, която може да убие всеки страх

зависи кое от двете твърдения СИ ПОЗВОЛИШ да избереш..

не знам вече..не знам..


спокойна нощ!

~кръгче~