Ей, келнерът, донеси ми едно малко! Не ме гледай такава, не си ли виждал пияна жена? А да и малко ми се е размазал гримът. Това е от студа навън. Ей сега ще го оправя. Не се стряскай, няма да си бръкна в окото с молива, не ми треперят ръцете. Хайде де, какво стоиш като истукан? Донеси ми едно малко. Пък аз ще ти разкажа нещо….искаш ли да ти разкажа сън? Мой сън? Нещо напоследък много сънувам… искаш? Добре…чакай да го пийна това малко, пък донеси още две-три такива. Ха така!
Та значи…в съня ми идва само Тя…всяка нощ пристъпва в него такава, каквато я видях за първи път…винаги се срещаме на една пътека. Но никога не знам, накъде ще ни отведе. Пък и много много не гледам къде вървим, защото се зазяпвам в очите й и усещам как бавно потъвам…и се чувствам цяла, чувствам се истинска. Не ти ли се е случвало да срещнеш човек, който изведнъж да докосне всички струни на душата ти? Не една или друга, а всички? Не? Е, ти губиш…има време..може пък и да ти се случи…
Докъде стигнах? А да…тази нощ сънната пътека ни отведе на една поляна…снежна поляна, обляна с лунна светлина..беше хем снежна, хем пък се носеше аромат на ябълки…спряхме запъхтяни..няма да ти обяснявам от какво…я дай още едно малко, че ми пресъхна гърлото, като се сетя!…тъй!
- Я виж! От теб се вдига пара? – казах аз.
- Не ме зяпай де!-отвърна тя.
- Защо? Ти си красива!
- Да, да! Съвсем обикновена съм си, дори няма да ме забележиш в тълпата.
Хм…искам да й обясня…нима мога? Едно такова…като пиленце, а е събрало цялата мене в себе си…какво мога да й обясня тогава? И докато размишлявах така, заваля дъжд..ама пороен…странно, но топъл…и преди да успея да отворя чадъра и да я прегърна под него, дочух музика. Тънка, изящна музика, галеща въздуха и душата..въпреки отчаянието, което изведнъж усетих да дебне иззад храстите…сънна му работа…какво ме зяпаш? Как продължава сънят ли? Не знам…довечера ще го досънувам…ако Хипнос ме отведе…знаеш ли, че казват, че той е по-малкият брат на смъртта? Но какво от това, че съм станала и съноманка? Ако и Тя е там, защо пък да не поискам и да умра? Какво? Какво? Ще затваряш? Ама дай по още едно малко! Не щеш? Е… ако щеш..спокойно бе човек, няма да падна, леко залитнах! О да, пак ще дойда…като досънувам…ще ти разкажа…