Ох, ето ме и мене.Този път направо нямам думи, не защото незнам как да го изразя а защото чувствата и усещанията ми така препускат едно през друго, спъват се, падат, стават и отново поемат своя шеметен галоп-"нагоре и надолу, наляво и надясно!"
Да аз бях всичко това, третата, старата любов, улегналата страст, ежедневието и бурите.Разбрах че любовта си отива тягостно и безвъзвратно.Знаете какво е.Не можеш да повярваш, не искаш да приемеш.Беше ми трудно.А когато ти е трудно се затваряш, за да се съхраниш.Незнам как го реших и направих, но за първи път не исках да се затворя, исках да се боря, да живея, да харесвам себе си и да се гордея с ИЗБОРА СИ.Незнам дали в тази битка победителите ще са победени, а победените-победители само знам, че това вече няма никакво значение, защото Аз, Тръпката на моята Тръпка, която е и моя Тръпка сме "БЕЗОЧЛИВО ЩАСТЛИВИ".Защото имаме смелостта да го изживеем.
....Едно ще ти кажа, мамка му ТИ наистина разбираш от жени, а ТИ по-скромно де "изключителна та изключетелна" и ако искаш да знаеш АЗ първа си го помислих.Защото Аз съм Дивеча, които си избира Ловците!!!
Незнам дали обичам две жени, незнам дали отново някого ще си позволя тази екстравагантност да обичам безрезервно, безбожно и бездиханно някой, но екстремността да потъваш в топлия и и бездънен поглед пълен с обич и мъгла, и да опипваш с върха на пръстите си другия - обвит във неизвестност пълен с чувство и душа това съм Аз и това съм искала да бъда винаги - ЖЕНА.
p.s.
Не знам дали ме разбахте, но в тази връзка само искам да ви спомена колко сложно и комплицирано стана сега.Защото идва Коледа, две любими Жени, ПОДАРЪЦИ - заедно и по отделно.Сметнахте ли вече?!!:-))))
Аз съм Блондинка и бях до тук.