Винаги съм се смятала за изключителна и прекалено разумна. Заради второто отлагах влюбването с години…
Най-вече от страха да не бъда наранена обвивах се в пашкули поставях прегради и един ден казах
СТИГА!!! А КОГА ЩЕ ЖИВЕЕШ, НАЛИ ЗА ТОВА Е ЖИВОТА.

И като човек изпитващ жажда след дълъг престой в пустинята и попаднал на бездънен оазис започнах да греба с шепи - безразборни и многобройни срещи с мъже от които може би един-единствен си струваше и…

Тогава я срещнах НЕЯ тази която търсеше нещо може би мен. НЕЯ в чиито очи се виждах такава каквато винаги съм искала да бъда. НЕЯ заради която поисках и се опитвам да бъда по-добра личност.
Отначало не беше много гладко, но след това нещата се поизгладиха и… тогава научих за третата - старата любов, жената която винаги е била до нея - приятелката и любовницата.
Реших че съм просто моментно увлечение нещо временно нещо нетрайно след което тя ще се върне при старата любов.
Запозна ни и аз изненадана открих че тя третата е по-смутена и от мен и събуди в мен ЛОВЕЦА. Ловецът който усеща наблизо плячката която е за него и за никого другиго. И когато научих че моята нова любов има още чувства към нея се почувствах свободна да ЛОВУВАМ /мисля че трябва да отбележа че що се отнася до жени никога не съм имала проблем с ревността човек трябва да е свободен да прави това което повелява сърцето а не рамките на обществото/
но да не се отклонявам :-))

и досега спорим коя е направила първата крачка НО АЗ ЗНАМ ЧЕ СЪМ АЗ нали помниш ли онзи sms в Уго :Р R.

Не зная дали ги обичам сигурно е така но аз не използвам тази дума лесно така че:
ДА харесвам ги, жадувам ги, искам да бъда с тях непрекъснато с едната и/или с другата /усещанията са различни и неповторими/,
Когато сме заедно трите е неописуемо прекрасно.