Здравей Мел,

Първо, аз се опитвам да не съдя никого и не мисля, че моят предишен постинг съдържаше някаква присъда към когото и да било.
Струва ми се, че ако не виждаш много предизвикателно облечени жени в по-зряла възраст по улиците, то не е толкова заради страха им да не станат смешни, колкото заради изгубения им вкус към крайното. Опознавайки света в цялата му сложност и в безкрайните му противоречия, човек е склонен да престане да търси отговор в крайностите, разбира че крайността е опростяване. Едновременно с това, осъзнавайки своята вътрешна сложност и многополюсност, ставаме все по-малко склонни да се самоопределяме. Защото да се наречеш "пънкарка", "хипарка", "метълка", както и примерно "католик", "православен", "комунист", "скинхед" и т.н. и т.н., означава, че съзнателно се поставяш в някакви рамки, приемаш да следваш една философия, едно светоусещате, което колкото и да ти изглежда разкрепостено, поставя определени клишета в устата ти, определени мисли в главатата ти, определена униформа на тялотото ти. Дефинирайки се, ограничавайки се, ти започваш да обслужваш определена представа за себе си. А има един много силен пасаж в "Степния вълк" на Хесе (то само един да беше): "Неговият живот (както всеки човешки живот) не се колебае просто между два полюса, примерно нагон и дух, или светец и развратник, а трепти между хиляди, между безброй полюсни двойки... И ако на особено надарените и деликатно устроени души се мерне предусещане за тяхната многослойност и разчлененост, ако те, както всеки гений, разнищят илюзията за единството на личността, и почувстват, че са създадени от много дялове, че са сноп от много "аз"..."
Спирам дотук, макар и да съм изкушена да препиша цялата книга, и се връщам къв това, което се опитвам да кажа, а именно, че остарявайки, или хайде да употребя евфемизма "съзрявайки", човек все повече се отдалечава от крайностите, от екстремните и прекалено изчистени представи за света и за себе си. Затова и много хора, които в тийнеджърска възраст са търсили своята идентичност в определена култура, определено движение, съзрявайки все по-трудно се вместват в една дума, в един тип облекло, в една представа за себе си... :)