Знам, че изглеждам изключително странна. Но това не е гонен ефект. Външността ми е част от мен, парченце едно такова особено, но това пак съм аз.
А аз съм истинска. Моят свят е абсолютно реален, нищо че отстрани изглежда като някаква невъзможна приказка. Аз съм избрала този свят да е водещият! Не другия. Каквото и да правя, води ме онзи тип естетика, който витае в музиката ми, в книгите ми, във филмите ми...И ми е прекрасно така!
Търся активно такъв тип красота. И не се замислям особено дали някой си ще ме одобри! Боже, ами колко ли са тези дето могат да го РАЗБЕРАТ това?!?

Знаеш ли, като говорим за одобрение, забелязала съм, че на вида ми се възхищават предимно млади и много отворени и освободени хора:)
Друг тип реакция: "селяни" дошли в големия град...адски агресивни същества...щото къде са виждали таквоз чудо? Таз гледка ше им остане спомен за цял живот, наред с метрото и цума:))
И накрая: лелките и чичковците (тва образно казано, щото такива ги има и на 15 годишна възраст). Мислиш ли, че целя тяхното одобрение???

Освен това установих, че пестя много време и усилия при запознанствата ми с нови хора. Защото като видя как реагират на вида ми, веднага ми става ясно има ли смисъл да задълбавам там...разбирам доколко е толерантен човекът, отворен към многообразието на света и дали има афинитет към изкуството.

Ама какво значи "прекалено екстравагантна"? Влез в който и да е магазин за обувки и зяпай кво се вика "мода" - невероятни цветови съчетания, имитация на кожа, лак, нечувани токчета...И това е "официално приетата мода"!!! А за нея какво мислиш? Има ли по-голяма загуба на индивидуалност от това???

Това, което казваш за "пънкарството" няма да го коментирам. Изглежда нямаш никаква представа от този вид култура, а и едва ли те интересува...

Хаха, пък аз самата съм толкова ярка и безвкусна, колкото може да бъде ярък и безвкусен черния цвят!

Ехей, всички сме направени от един калъп !