Предимството на фирмите е, че могат да хвърлят единия си бут в Китай, другия в Япония и така нататък. От друга страна САЩ не може да отиде в Китай като държава нали, те сами си организират икономиката, а другото би било империализъм. Но сега, защо китайците имат такова предимство. Това е заради работната си ръка. Много по-лесно е да копираш интелектуалното знание, отколкото да копираш работната ръка. Може да развиваш наука, но това няма да ти даде 2 ръце да вършиш нещо. Значи ако не можеш да запазиш интелектуалната си собственост, икономическата тежест отива при онези, които имат повече ръце и които са по-фанатични работници. Също Китай си е Китай и с времето плавно ще започне да лавира за собствените си корпорации. Така че това, че западни корпорации работят там е само временно решение. Между другото това значи, че корпорациите пак ще отслабнат. Тяхното е само временно решение или богатство, което се дължи на преходен етап. Защото първо не питат Китай дали искат да са мултикултуралисти, а нас ни направиха на глобалисти. Единственото, което може да направят глобалистките елити е да се изпоженят за китайци и то пак не е сигурно, дали ще ги признаят и дали ще оцелеят в китайския тип политически и икономически игри.

Националните държави са нещо много по-хубаво. Имаш си печалби от търговията на границата. Може да развиваш уникални продукти, от които да печелиш. Докато ако имаш всеобща икономическа система, няколко глобални корпорации, управлявани от полу-китайци ще пускат еднообразни продукти и никой среден бизнесмен няма да може да печели от апетитни възможности в международната търговия, защото международна търговия вече няма да има, а само една "вътрешна" търговия. Разбира се дори да имаме хомогенна международна система, то икономическите зони ще си бранят собствения местен интерес и около тях може да се формират новите граници.