Според мен географа е прав. Всичко зависи от достъпа до стратегическите ресурси за производство, когато този достъп бъде прекрътен, каквото и потребление да бъде създадено то няма начин да бъде задоволено, поради липсата на ресурси.
Ето защо всяко поколение е изправено пред дилемата: ускорен икономически растеж сега, и глад и мизерия за бъдещите поколения, или обратното устойчиво и равномерно развитие и прогрес на човешката раса.

И нещо друго. ти сам казваш, че световния пазар е затворена икономическа система. До началото на епохата на индустриализацията всички компании (или под каквото и друга юридическа форма да са съществували тогава) са били затворени икономически системи, но за да продължат да съществуват те е трябвало да преминат към друга парадигма и тя е ФОС (фирмата е отворена система). По този начин при преминаване към ФОС фирмата става част от една по-голяма система, която е например НИС (националната икономическа система). Така тя се възползва от свойството на системите наречено синергизъм. (Синергизъм не ми се обяснява какво е. Трябва да го знаеш.) По подобен принцип следвайки системното мислене, за да продължи своето съществуване световния икономически пазар трябва да премине към нова парадигма ФОС, или трябва да се търсят нови по-големи системи, от които той трябва да стане част. Това вече е въпрос, с който трябва да се занимават и учени и политици и социолози и други -ози и -ици.... (може би други планети, галактики деда знам).

За повече знания в тази област потърси проф. Васил Манов или нещо написано от него. Ако не Манов, тогава може би, човекът от който той се е учил акад. Евгени Матеев. (според някой той е най-големият икономист на България). Тия неща ги знам от тях.