|
В условията на глобализиращия се свят се открояват множество варианти и модели на организация и функциониране на икономиката. Тук ще дискутираме двата основни модела на съвременната пазарна икономика. Става въпрос за англо-саксонския и германо-японския модел известни още като американски либерализъм и европейски регулативизъм. Представители на англо-саксонския модел са САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и други, а във втория модел се включват Германия, Япония, Швеция, Франция и т.н. Различията в двата модела на съвременния капитализъм са много. Все пак това което ги откроява със своя специфика са елементите заредени със противоположен заряд. Различия или по-точно противоположности следват да се откриват не само между двата модела, но и вътре в самите тях. Тези различия се пораждат не само от икономически фактори, но и от такива като традиции, историческо минало, култура и начин на живот. Всеизвестно е, че Европа има много по-дълга и богата история в сравнение със САЩ. Влиянието на държавата е доста осезаемо на стария континент, докато зад океана нейните правомощия са сведени до минимум.
Основните моменти, на които ще се спрем при анализа на двата модела са:
--- Банкова система, кредити и финансови пазари
--- Данъци и данъчна система
--- Фирмена дейност и конкуренция
--- Социална политика на държавата
Както всеки знае всяка страна има Централна банка и множество Търговски банки. Всяка централна банка се ръководи от Съвет на Управителите. Той се назначава обикновено от правителството, но мандатът му тук се явява разликата в моделите. Докато в САЩ този мандат е 14 години, то в страните от Обединена Европа е около 5 години. Различията в степента на независимост също са обект на дискусии. Една от най-независимите Централни банки е тази на САЩ. При централните банки на страните от германо-японския модел и по специално Франция и Япония, представителите на правителството присъстват на заседанията или са, нещо повече, членове на Съвета на Управителите. Това в доста голяма степен предопределя политиката на тези банки и я прави значително зависима от политиката на правителството. В случая Централната Банка се явява като инструмент на Правителството, отколкото като независима институция.
Добър пример за този случай е Европейската Инвестиционна Банка. Това е банковата институция на Европейския Съюз за дългосрочно финансиране на проекти. Нейният Управителен съвет е съставен от по един министър от всяка държава членка. Обикновено това е министъра на Финансите.
В този случай зависимостта на се ограничава с казаното до тук. Централните банки са длъжни да предоставят кредитни услуги като по този начин се увеличи възможността за ползване на заеми от страна на Правителството. Същевременно се наблюдава тенденция към независимост на Европейската Централна Банка.
До тук засегнахме въпроса за Централните Банки, но какво е положението с търговските, като следващ елемент в йерархията. Една от натрапчивите разлики в системата на банките се открива в САЩ. Там е интересен факта, че липсва ясно изразена национална банкова система, т.е. търговски банки със свои филиали в отделните градове. Тук силно е развито между щатното банково дело. Поради този факт броя на търговските банки е изключителен - около 12 000. За сравнение в другия модел търговските банки са по-малко от 1 000. По отношение на ЕС всички банки лицензирани в него ще могат да предлагат пълно банково обслужване във всяка друга страна на ЕС. Това ще доведе до цялостното оформяне на единна европейска банкова система.
САЩ са популярни с отпускането на потребителски кредити на граждани. Тези кредити се използват да закупуване на имущество и техника. За разлика от САЩ в страните представителки на германо-японския модел на преден план излиза т.нар. индустриална група. Тя представлява съвкупност от банки и финансови посредници свързани със група от фирми, повечето от които търгуват помежду си. Следователно индустриалната група се състои от банките и фирмите. За да се заздрави връзката между тези две страни в групата, банките закупуват пакет от акции на фирма членка на групата. Това от своя страна дава право на придобилите акции да участват в Надзорния съвет. Естествено е фирмите да бъдат с предимство пред останалите при желание за отпускане на кредит. Тази система на съвместно функциониране на Търговски Банки и фирми е много ефективна. При този начин дадената фирма ще работи в интерес на банката като инвестира в проекти с минимален риск. Предимството тук е, че се улеснява събирането на информация от търговските банки, а фирмите се предпазват от по-големи рискове. Подобна структура в САЩ все още няма.
Банковата система все повече и повече променя своята структура в глобализиращия се свят. Някои от елементите на единия модел се наблюдават и другия. Смесват се прилики и разлики. Една от характерните черти на германо-японския модел е универсалното банково дело. Тук Търговските Банки предлагат пълния пакет от услуги включващи банкови, застрахователни, инвестиционни в рамките на едно юридическо лице. Тази система се използва в Германия, Швейцария и Холандия. Докато във Великобритания Търговските Банки се занимават само с гарантиране на Ценни книжа. Освен във Великобритания този модел намира приложение и в Канада и Австралия. Но в САЩ се наблюдава юридическо отделяне на банковото дело от индустрията с Ценни книжа. Това е един пример за разлика в самия модел.
Основната задача на Европейската Централна Банка е стабилността на европейската валута. Опитът на Германия с хиперинфлацията дава повод и за други цели, т.е. стабилност на цените. По този начин ЕЦБ ще функционира подобно на Федералния резерв на САЩ.
В Европа при нужда от пари фирмите се обръщат предимно към банкови институции. Докато в САЩ е развита икономиката на акционерите, т.е. липсата на пари се преодолява с емисия на акции и участие на Фондовата Борса.
Друг аспект на сравнение на двата модела е данъчната система. Да започнем с факти от данъчното облагане. В САЩ федералните, щатските и местните администрации събират 1/3 от БНП под формата на данъци. За сравнение в европейските икономики като на Германия, Италия и Швеция представителки на европейския регулативизъм този дял е съответно 45%, 45% и 60%. Повечето от данъците в САЩ се събират от Федералното правителство. Трите главни източника на приходи за бюджета са данъка върху личния доход, вноските за Социално осигуряване и акцизите, данъкът върху продажбите. Данъчната система в САЩ се базира на облагането на дохода. Да видим как стои положението във Швеция, която е типичен представител на европейския
регулативизъм. Данъчната реформа започнала през 1991 г. цели намаляването на налозите и разширяване на данъчната база.Като цяло обаче данъците в Швеция са най-високите в Европа. Въпреки това след намалението им през тази година не надхвърлят 50% от доходите. Посочените примери показват, че в Европа преобладават високите данъци, а в САЩ ниските.В центъра на европейския регулативизъм е социалното пазарно стопанство. То се основава на личната свобода и отговорност, субсидиарността и солидарността, правния ред и социалното равенство. "Бащите" на социалното пазарно
стопанство залагат преди всичко на двата елемента в развитието на икономиката:
- ясно дефинирани държавни задачи
- подчертан личен ангажимент на гражданите
Европейският регулативизъм акцентира върху социалната дейност на държавата. За разлика от САЩ в Европа нивата на социално-осигурителните вноски и тези за здравеопазване са много по-високи. Големите социални плащания пораждат изкривявания на пазара на труда. Разходите за заплати и социално-осигурителни вноски са непосилно високи за работодателите и европейските икономики като цяло. При социалното пазарно стопанство държавата насочва усилията си предимно към подобряване на конкурентноспособността и иновационната дейност на фирмите. Това се постига чрез създаването на подходящи рамкови условия и особено чрез насърчаване на някои сфери с ключово значение, като възпитание и образование, професионална квалификация и други. Социалната сигурност не бива да се постига за сметка на икономическата ефективност или да отслабва мотивацията за труд. При социалното плащане периодично се появява тенденция за увеличаване на социалната сигурност чрез изцяло държавно финансиране - нещо несъвместимо с принципите на лична отговорност и субсидиарност. Свободата, правната сигурност, икономическата ефективност и социалната отговорност остават неизменни и основополагащи принципи на европейския регулативизъм. Общо взето може да се каже, че при европейския регулативизъм се забелязва законодателно утвърждаване на широки програми за национално благоденствие, като всеобщо национално здравно осигуряване, по-хуманни придобивки на безработните, по-високи равнища на минималната работна заплата и други. В САЩ няма обща система за социална защита, а в същото време във Великобритания даже и Татчер не могла да изкорени високо развитата система на социална защита. Програмите за социална защита имат наистина демобилизиращ ефект върху работната заплата и спестяванията. Социалното осигуряване,което се основава на
принципа на "Плащай когато настъпи момента за това", съкращава общите спестявания в икономиката. Неговите условия за пенсиониране насърчават пенсионирането при
определена възраст. Социалните програми могат да изградят такава култура на бедност, при която хората се научават са разчитат на социални помощи.Но в Швеция например не може и дума да става, че безработните обезпечени против безработица ще откажат работата, която им се предлага. Помощите трябва рязко да намаляват с увеличаването на дохода. Но как стои положението в практиката?
В Швеция социалните грижи се поемат предимно от общините, всички жители са включени в националната система за здравно осигуряване. Пациентите заплащат такса за медицинска консултация и лекарства. При лечение над 260$ годишно държавата поема разходите над тази сума. В университетите в страната, които са над 40 обучението е
безплатно! Преобладаваща част от работещите са застраховани чрез своя профсъюз в случай на безработица. В началото на 1995 година безработицата е 7-8%. Работодателите плащат 31-36% социални осигуровки.
В европейския модел държавата стои като посредник между работодателите и профсъюзите. Социално пазарното стопанство изразява икономическата роля на пазара съчетана със социалната дейност на държавата.
Как стои въпросът в Германия? Немците много широко обхващат социалната защита на основните рискови болести, нещастните случаи в производството (т.е. трудови злополуки), безработицата и ползват много изгоден режим за пенсиониране. Всичко това се отнася и до Швеция, родината на социалдемократите. Специални ефективни организации оказват помощ на безработните, включвайки ги в програми за квалификация и преквалификация с цел трудоустройване по нова специалност. До 1985г. включително в Германия разходите за здравеопазване растяха по-бързо, отколкото БВП и равновесието на системата за здравно осигуряване беше под заплаха. Причините за това бяха навсякъде: застаряването на населението, общия ръст на обръщащите се за медицинска помощ и др. В началото на 1985г. Германия успява да обуздае ръста на разходите за здравно осигуряване и това беше направено образцово.
Разглеждайки масата съществуващи проблеми трябва да се запомнят следните цифри: разходите за здравно осигуряване във Великобритания са 7%, в Германия 9%, в САЩ 11% от БВП. Освен това необходимо е да се пресметне необичайността, парадокса на тези цифри. Действително из тези страни повече харчи за здравеопазване тази страна, където положението със здравното осигуряване е най-неблагоприятно. Това е САЩ. Затова Америка трябваше при равно качество да изразходва по-малко благодарение на своята частна система на здравно осигуряване, цялата подчинена на ефективността и обхващаща невероятно съвършена система за контрол. Ясно е, че европейския модел по-добре от другите съчетава социалната справедливост, колективно обезпечаване заплащането на разходите с ефективно управление. Това е особена способност основаваща се на съвкупните ценности и приоритети, отличаващи се от американските. Идеята за колективната отговорност дълбоко се е вкоренила в общественото съзнание на европейците и е приета в разчетите на политическите организации и профсъюзите. В следствие на това се установява самодисциплина по голяма отколкото можем да си представим.
Следващ момент от нашите разсъждения са фирмената среда и дейност и конкуренцията. От една страна съществува англо-саксонски либерализъм основан на господството на акционера, на предпочитания носещи кратки финансови печалби, и от друга страна където грижата е за дългосрочен резултат и предпочитания е замислено като съобщество обединяващо труд и капитал и се явява с приоритетна цел.
Англо-саксонската традиция поставя пред предприятията точна и специална задача - да носят доход; докато континентална Европа и Япония предписват на предприятията да разширят функциите си, изхождайки от създадените работни места на равнище национална конкурентноспособност.
Основният постулат на европейския регулативизъм - това е постулатът на обществения интерес, обединяващ различните структури предприятия от една страна, предприятия и клиентела от друга. В недалечно изследване на института по предприемачество се отбелязва, че немските предприятия са обвързани със своето ефективно съществуване на висока степен социално съгласие, а също и солидарност в управлението и защита на работата между управляващи и акционери. При европейския модел преимущество се отдава на предприятието пред клиента. Управлението е толкова по-силно, колкото е по-силен колективизмът. Оттук следва стабилността благоприятствайки в управлението на предприятието да се работи да дългосрочни резултати. В следствие на всичко това може да се каже следното:
Американския модел цели краткосрочни печалби, а европейския дългосрочен растеж. Първият модел е центриран към конкуренцията. Тя се разглежда от нейната положителна страна, като средство за премахване на неефективните предприятия. Докато втория модел е центриран върху хармонизирането на интересите, а конкуренцията се разглежда от отрицателната и страна. В САЩ се акцентира склонността към рискове и индивидуалната отговорност за бъдещето, а в Европа се предпочита сигурността и солидарността при осигуряване на бъдещето.
В последните години се наблюдава тенденция на забавено развитие на европейските икономики на фона на икономическия подем, който САЩ регистрира вече 9 години. Ето защо този възход принуди европейските икономики да преосмислят американския модел насочвайки се към технологиите като предпоставка за растежа. Какво показва статистиката? Ако през последните 8 години американската икономика е отбелязвала растеж от 3,6% годишно, то в ЕС този показател е по-нисък от 2%. Това дава повод на много икономисти да определят всеки икономически растеж под 2% за равносилен на глобална рецесия. Безработицата в САЩ е на уникалното ниво от 4,3% докато в еврозоната тя е 10%, причина за която е липсата на структурни промени.
По време на управлението на Клинтън се наблюдаваше тенденция на европеизация на щатите породена от социално-демократическата политика водена от него. Но днес е налице и тенденция на американизация на Европа, която тенденция е много по-силна от първата. Налице са и предпоставки за преминаването към този нов модел на развитие. Макар и с доста слаби за момента позиции еврото направи някои ключови стъпки за усвояването му. Чрез еврото се обединиха капиталовите пазари, което значително улеснява набирането на капитали. Друг проблем, който има Европа е недостигът на компютърни специалисти, като този недостиг може да увеличи заплащането на квалифицирана работна ръка, а оттам и инфлацията. Но основният проблем на Европа си остава растежа и безработицата. Едно от най-сериозните предимства на САЩ пред Европа е наличието на единан пазар, докато в Европа в много сфери може да се говори за сегментиране на пазара. Очевидно американския модел започва да навлиза в Европа. Налице са доста размествания на пластовете но все пак тази трансформация се намира в доста начален етап. За да постигне значителен икономически напредък Европа трябва да разчита на вътрешен икономически растеж. Според данни на МВФ икономическия разтеж на Европа за 2001г. се определя като 1,8% с тенденция към нарастване към 2002г. на 2,2%, докато при САЩ той е съответно 1,3% и 2,2%.
KEEP INVESTIGATING!
ALL LIES LEAD TO THE TRUTH
|
Doklada
