мдаа, разконспирирахте ме :)

за административно-наказателните разпоредби не споря - изказах мнение, а дали е правилно от юридическа гледна точка- оставих на други да преценят.

Колкото за дефиницията и понеже не съм юрист, а се старая да съм социолог, гледам не формалната прилика между два текста, а действителността, която стои зад тези дефиниции.

за да не съм голословен:
- пример - ИО и е-Правителство като част от него:
различните услуги на еПравителствата в повечето европейски държави (не съм проверявал всичките) се предлагат на крайния потребител по два начина - чрез софтуер с отворен код и чрез платен софтуер (не че отворен код означава безплатен, но това е друга дискусия - важното е, че цената е много ниска)
В България какво се случи - нормативно се наложи ползването единствено и само на софтуер на Майкрософт (беше така до преди 6 месеца - не съм проверявал наскоро). И това ако е ИО!


Т.е. ако дефиницията на ИО в нормативните текстове на ЕС и България е една и съща, множество други решения опредметяват тази дефиниция в нещо съвсем различно от това, което стои зад нея в "нормалните" държави.
Спомнете си само всички скандали за големи обществени поръчки в ИТ областта, голяма част от които са свързани именно с "предоставяне на услуги на ИО".
Това което исках да кажа и с първия си постинг е, че колкото по-прост направим всеки закон, толкова по-голяма е вероятността да няма "вратички" за заобикаляне. С други думи, ако се включи в закона за еТърговия дефиниция, съдържаща "услуги на ИО" - ето ти "вратичка", тъй като "ИО" в българската реалност не е същото, както "ИО" в Германия напр.

Същото се получава със създаването на "регистър на лицата, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения". Аз поне не знам някъде да има такава система. Т.е. въвеждането й ще доведе до основни различия в това, което се крие зад дефиницията "услуги на ИО" - конкретно в частта еТърговия.

Да направим бърза сметка - 3-4% от българските граждани ползват интернет (спорни данни, ама данни :-)). Т.е всеки от тях е потенциален получател на спам. Или имаме към 250 хиляди потенциални получатели - ама всеки с два имейл адреса всъщност удвоява бройката. А тези с 3-4 или повече мейл адреси? Т.е. ще броим най-вероятно не физическите, а "виртуалните" получатели. Неизчислима бройка, но доста голяма. И всеки от тях ако иска да спре спама ще трябва да се регистрира по някакъв начин - така ли излиза.
Интересна процедура ще да е и най-малкото отнемаща време на потребителя, да не говорим за време и ресурси на държавата, която ще го поддържа този регистър. Но пък и това ще е част от "информационнното общество в България". Само дето ще си е наше, българско ИО.


Ето защо не смятам, че "говоря наизуст".

"Защо винаги изхождате от презумпцията, че в БГ всичко се прави погрешно като ние просто сме преписали същата дефиниция, която се прилага във всички, до една, държави от ЕС, общо 25 държави. После се намира някои недоволен българин, който говори наизуст."

с други думи, "преписването" на дефиницията не оправя нещата, а по-скоро се нуждаем от "локална" версия на тази дефиниция, т.е. съобразена с конкретните наши условия, а не с тези на ЕС. Под условия разбирам да се направи примерно справка, какви услуги на ИО се предлагат към момента и какви са техните разлики / прилики със съответните услуги, предлагани в други страни. И едва въз основа на конкретните данни да се прецени дали това което стои зад дефиницията ИО у нас и в тези страни е едно и също. Ако има съществени разлики - а според мен ги има - тогава "преписването" на дефиницията не е правилния подход.