Текстът на тази брошура на РИОСВ - София ми бе предоставен от merychi. Поствам го без изменения във вида, в който го получих. Благодаря на merychi!


Биосферен резерват “Бистришко бранище”

Част от Световното наследство

Резерват “Бистришко бранище”, един от първите резервати в България, се намира на територията на най-стария у нас и на Балканския полуостров парк –Витоша. Резерватът е обявен през 1934г. През 1977г. “Бистришко бранище” е определен за Биосферен резерват, съгласно международната програма на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерватът отговаря на първа категория (най-строга защита), съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Заедно с още 16 български резервата, той е част от световната мрежа на Биосферни резервати, чиято цел е запазването на образци от най-ценните и най-важни екосистеми на Земята.

Биосферен резерват “Бистришко бранище” се намира на североизточния склон на Витоша планина, като обхваща териториите под върховете Голям и Малък Резен и Скопарник. Най-ниската точка на резервата е 1430м.н.в. в местността Янчовско усое, а най-високата е 2282м.н.в. на връх Голям Резен.

В резерват “Бистришко бранище” се опазват в естествен вид високопланински смърчови гори, субалпийски тревни съобщества, скални образувания и каменни реки.

Съгласно Закона за защитените територии резерватът е “изключителна държавна собственост”. Общата му площ е 1061,6ха. Буферна зона на резервата се явява прилежащата територия на Природен парк “Витоша”.

От цялата площ на резервата 52% са гори, а останалата част са поляни, субалпийски тревни формации, грохоти, скали и каменни реки. Основният дървесен вид – Смърча (Picea abies) е представен от 7 форми и вариетета. Запазени са единични 140-150 годишни смърчови дървета, достигащи до 1,30м. в диаметър и височина над 25м.

В резервата са съхранени голям брой ендемити и реликтни видове. Установени са около 400 вида водорасли, над 500 вида гъби, повече от половината от срещаните в парка 360 вида лишеи, около 90 вида мъхове-представители на различни биотични групи – от водни ксерофити и около 450 вида висши растения.

От висшите растителни видове общо 21 са включени в Червената книга на България. Сред тях са Мечото грозде (Arctostaphylos uva-ursi), Панчичиевият спореж (Senecio pancicii), Нарцисовидната съсънка (Anemone narcissiflora), Планинският божур (Trollius europaeus), наричан още Витошко лале, Жълтата тинтява (Gentiana lutea), Петнистата тинтява (Gentiana punctata) и други.

В резервата се намират находища на жълт планински крем (Lilium jankae) – балкански ендемит, включен в списъците на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция). Балкански ендемити са и Планинския минзухар (Crocus veluhensis) и Златистата кандилка (Aquilegia aurea). Около 20 вида са представителите на семейството на Орхидеите.

На територията на резервата са установени около 450 вида безгръбначни. От земноводните и влечугите се срещат Дъждовник (Salamandra salamandra), Планинска жаба (Rana temporaria), Слепок (Anguis fragilis), Живороден (планински) гущер (Lacerta vivipara), Смок-мишкар (Elaphe longissima), Усойница (Vipera berus) и др. Всички видове са с определена степен на защитеност и са консервационно значими. Установено е наличието на два вида прилепи. И двата вида са редки.

Дребните наземни бозайници са представени от 22 вида – Обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), Подземна полевка (Microtus subterraneus), Ръждива горска полевка (Cletrionomys glareolus) и др. Числеността им на територията на парка, както и в резервата е висока.

В резервата се срещат около 100 вида птици – гнездящи, прелетни и скитащи. Една част от тях са типични обитатели на иглолистните гори – Сокерица (Nucifraga caryocatactes), Кръсточовка (Loxia curvirostra), Жълтоглаво кралче (Regulus regulus), Червенушка (Pyrrhula pyrrhula), както и някои представители на семейство Кълвачови. Субалпийската зона на резервата е важно местообитание за ендемичните подвидове на Балканската чучулига (Eremophila alpestris balcanica) и Пъстрогушата завирушка (Prunella collaris subalpina).

Около 90% от видовете птици, срещащи се в резервата са защитени от националното законодателство. От едрите бозайници присъстват почти всички хищници и диви копитни характерни за нашите планини. Техни представители са – Благородния елен (Cervus elaphus), Дивата свиня (Sus scrofa), Сърната (Capreolus capreolus), Мечката (Ursus arctos), Вълкът (Canis lupus) и Дивата котка (Felis silvestris) – застрашени на европейско ниво.

Строгият режим на резервата изключва провеждането на всякакъв вид дейности. С разрешение на Министерството на околната среда и водите се допускат посещения с научна цел. Движението на туристите се разрешава само по маркираните пътеки на определените три пешеходни маршрута:

Комплекс “Алеко” – с.Бистрица

Комплекс “Алеко” – Спортна база “Академика” – с.Железница

Почивна станция “Ведра” – м.Погледец

Министерство на околната среда и водите и неговият регионален орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите – София са държавните институции, които осъществяват управлението, контрола и охраната на резервата.

ФАКТОРИТЕ, ЗАСТРАШАВАЩИ ОПАЗВАНЕТО НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО В РЕЗЕРВАТА, ОСВЕН С АНТРОПОГЕНЕН ХАРАКТЕР (БРАКОНИЕРСТВО, РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА И ДРУГИ) МОГАТ ДА БЪДАТ И С ЕСТЕСТВЕН ХАРАКТЕР (ПРОМЕНИ В КЛИМАТА, СИЛНИ БУРИ (СМЕРЧ) ПРЕДИЗВИКВАЩИ ВЪЗНИКВАНЕТО НА ЕКОСИСТЕМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТАЗИ, ЗА ОПАЗВАНЕТО НА КОЯТО Е ОБЯВЕН РЕЗЕРВАТА; БОЛЕСТИ; ВРЕДИТЕЛИ И КАЛАМИТЕТИ И ДРУГИ).

Вследствие на силна буря (смерч) преминала през Природен парк “Витоша” на 22.05.2001г., на територията Биосферен резерват “Бистришко бранище” са засегнати около 60ха гори. Смерчът е преминал през парка от Черни връх и Резньовете през резервата, където енергията на природната стихия е намаляла значително и по този начин, стигайки до с.Железница смерчът не е връхлетял с пълната си мощ. В резерватната територия около 10% от естествената смърчова гора е унищожена. Възстановяването на това природно богатство е естествен процес, за който са необходими години.

Върху повалените дървета се създават условия за развитие на един от най-опасните насекомни вредители в смърчовите гори – Ips typographus (корояд – типограф).

Предвид нанесените в резервата поражения, със заповед на Министъра на околната среда и водите, през 2001г. е назначена комисия от представители на Българската академия на науките, Лесотехнически Университет, Национално управление на горите (НУГ), Лесозащитна станция-София, Дирекция “Природен парк Витоша” към НУГ и неправителствени организации, която да се запознае на терен с щетите, нанесени на резервата и да даде предложение за необходимите и възмажни действия, с оглед намаляване на опасността от последващи поражения.

Съгласно действащият тогава Закон за защитени територии, в резервата е било допустимо: потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25% вследствие на природни бедствия и каламитети. Санитарните мероприятия се извършват с разрешение на Министерство на околната среда и водите, издадено след положително становище от Българската академия на науките.

Съгласно тези изисквания е поискано научно становище от БАН относно допустимите “санитарни мероприятия” в резервата. БАН, както и отделните институти към БАН изразиха становище, че ветровалът е естествено природно явление и предвид статута на територията, не трябва да се предприема намеса, която нарушава териториалната цялост на резервата и естествените биологични процеси, протичащи в него. Повалената дървесина да не се почиства и извозва. Дадено бе предложение ”…да се организира и финансира мониторинг върху здравословното състояние и преди всичко на развитието и опасността от корояда-типограф, както и на протичащите сукцесионни процеси в екосистемите…”.

В резервата бяха почистени пътеките от повалената дървесина и поставени информационни табла. Изготвен бе и противопожарен план за резервата.

През 2002г. Института за гората към БАН установи нарастването на численосттапри вредителя Ips typographus, което предполага потенциална опасност и за съседните насаждения. Намалената хранителна база в резултат на изсъхването на повалените дървета е отчетено като предпоставка в следващите години огромния запас от насекоми да премине към дърветата в съседните на ветровала насаждения. Институтът по гората при БАН препоръча продължаване на мониторинга.

Опасността от разширяване на короядното петно и възникване на миграционни огнища налагат необходимостта от постоянен мониторинг върху Ips typographus и другите насекоми-ксилофаги, които са заплаха за старите смърчови насаждения в резервата и парка.

През месец юли същата година, Комисията по околната среда и водите при Народното събрание прие да се продължи и разшири мониторинга, като се включат и други части от екосистемата.

През 2003г. около ветровалното петно се появи съхнене на смърча и се образува короядно петно с площ около 30ха.Съгласно препоръките на Комисията е сключен договор с представители от Института по ботаника, Института по зоология, Института за гората и Централната лаборатория по обща екология при БАН за осъществяване на Бърза екологична оценка (БЕО) на ветровалното петно и засегнатите площи извън него.

Бързата екологична оценка (БЕО) е един от най-съвременните методи на консервационната биология. Това е целево ориентиран научен метод за цялостно моментно описване на природните и засягащите ги социални елементи на дадена територия за нуждите на опазването й. Този метод се прилага от мултидисциплинарен екип от специалисти по отделните природни науки, консервационна биология и експерти по управление на ресурсите.

В осъществяването на проекта участваха общо 11 специалисти с координатор директора на Института по ботаника. Бяха заложени опитни площадки, които покриват ветровалното петно и прилежащата територия. За постигане на по-висока степен на обективност бяха взети контролни площадки от предходните изследвания.

Всеки от специалистите направи независима оценка на състоянието на индикаторните видове за биологичната група, за която отговаря. Задачата бе да се съберат сведения за видовото разнообразие и консервационната значимост на отделните биоиндикаторни групи, да се направят прогнози и препоръки за състоянието на резервата в краткосрочен и дългосрочен план.

Установени бяха общо 1104 вида от всички биотични групи, разделени по групи:

Мъхове-54вида; Охлюви-14вида; Нематоди (широко разпространена група организми, които играят важна роля в почвените хранителни мрежи и имат съществено участие в различни екологични процеси – кръговрат на веществата и енергията, растеж на растенията и др.) – 300вида; Ксилофаги (организми, обитаващи и хранещи се с дървесината на живите дървета) – 19вида; Паяци-40вида; Твърдокрили-230вида; Птици-59вида; Бозайници-20вида; Цветни растения-230вида; Гъби-72вида; Хабитати (типове местообитания) –16.

Видовете с консервационна значимост (включени в Червената книга на България, Списъци на международни конвенции, български и балкански ендемити) са 123 вида или 12% от изследваните. По консервационна значимост и модел за естественото протичане на подобни процеси Биосферният резерват “Бистришко бранище” е без аналог в българската природа и природозащита.

От направените 11 прогнози по биотични групи, една е отрицателна единствено по отношение на старите смърчови дървета. Тя е свързана с развитието на Ips typographus (корояд-типограф) и в краткосрочен план предсказва, че почти всички стари смърчови дървета ще бъдат заразени и ще изсъхнат. Гората е разновъзрастна и ще бъдат засегнати само старите дървета. Падналите дървета във ветровалното петно създават условия за развитие на смърчовия подраст, който се нуждае от сянка в първите 5-6 години. В бъдеще градацията ще затихва под въздействието на съпротивителните способности на живите дървета и влиянието на лимитиращи фактори от биотично и абиотично естество.

Останалите прогнози са положителни. В шест контролни площадки е установен разновъзрастен подраст от смърч, което показва, че процеса на възстановяване на гората е започнал. Постепенно в краткосрочен план потенциалните видове растения ще създадат предпоставки за възстановяването на гората с всички нейни компоненти.

В дългосрочен план (6-10години) характера на местообитанията предполага възстановяване на гората в състав и структура много близка до гората преди ветровала.

Целия екип от независими експерти изрази мнение, че решението да не се изнася дървесната маса е най-правилното за такъв тип територии.

В случай, че бъде допуснато изваждането на падналата и стоящата дървесна маса в резервата ще се образува сечище от около 200ха, с което няма да се спре каламитетът; в сърцето на резервата ще се образува оголен терен, на който ще започнат силни ерозионни процеси и самовъзстановяването на смърчовата гора силно ще се затрудни; през целия период на изваждане на дървесната маса безпокойството ще прогони от резервата най-значимите от консервационна гледна точка видове едри бозайници и птици и ще нанесе поражения върху почвената покривка с всички негативни последици за редките и застрашени видове растения.

Споделеният опит от управлението на Национален парк “Шумава”- Чехия показва, че активните лесовъдски мероприятия (голи сечи) нямат очаквания ефект и не решават проблема. Същите са довели да широкомащабни изсичания и нови каламитети, в резултат на което е застрашен статута и съществуването на парка. Международния съюз за защита на природата (IUCN) изразява становище, че не е възможно да се продължава по този път, тъй като се нарушава естественото развитие на екосистемите.

Подобен подход бе възприет, в м.Офелиите – Природен парк “Витоша”, през 2001г. След ветровал е изведена санитарна сеч и извадена повалената дървесина. В настоящия момент има засегнати от каламитет нови 150декара, върху които отново предстои да бъдат проведени лесовъдски мероприятия.

В Национален парк “Баварска гора” в Германия, след ветровал през 90-те години, е възприет друг подход – на ненамеса и сега там расте млада и устойчива смесена гора. Това е предпоставка територията на резервата да се третира като територия, наситена с редки видове растения и животни, с ниска степен на човешко натоварване.

През 2005г. Регионалната инспекция по околната среда и водите- София планира продължаване на научните изследвания, като ще бъдат включени и абиотичните компоненти. Предвижда се и точно картиране на всички короядни петна.



ЗНАЧЕНИЕТО НА “МЪРТВАТА” ДЪРВЕСИНА В ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ

Гората е не само съвкупност от дървета, тя също така е и местообитание за много други растения и организми. Гората е система за много други растения и организми. Гората е система, в която нещо непрекъснато се променя – едновременно с гибелта на старите дървета и израстването на новите, протичат постоянни и разнообразни процеси на изменение на всичко живо. В тази система всяка промяна на взаимовръзките между елементите на екосистемата води до последващи изменения, при което всичко остава в динамично равновесие, осигуряващо съществуването на гората.

Един от най-важните елементи на това равновесие е остатъка от “мъртвите дървета”. В екологията отмрелите дървета и части от тях (гнилите части на стволовете, сухите клони), а също така и гниещите дървета, се определят като “мъртва” дървесина. Макар че това наименование е твърде условно, защото “мъртвата” дървесина , всъщност, кипи от живота на обитаващите я организми, които са много повече, отколкото когато е била растящо дърво.

Правилното функциониране на горските екосистеми се заключава в равновесието между процесите на израстване, отмиране и разлагане на дърветата. В гората “мъртвата” дървесина представлява повече от 20% от масата на всички живи организми.

В дървесината на “мъртвите” дървета е натрупано голямо количество органична материя. Едновременно с отмирането на дървото, натрупаните в него макро и микро елементи започват бавно да се връщат в почвата. Органичната материя започва бавно да се разлага и да освобождава усвоими за растенията елементи. Така този процес през годините обезпечава постоянен приток на елементи, необходими на живите организми.

Падналите на земята дървета с времето увеличават способността си да задържат вода. Те представляват своеобразен резервоар с вода за гората и смекчават микроклимата в непосредствена близост около тях.На стволовете на такива дървета порастват различни растения и дървета, понеже там има достатъчно вода. Това има особено голямо значение на скалисти и сухи места.

Първите места, от които започва възстановяването на гората са около падналите дървета. Особено ефектно изглежда гъст подраст около разлагащ се ствол на своя предшественик. Многократно е доказано, че изваждането на “мъртвата” дървесина нарушава процеса на възстановяване на гората, най-вече във високите части на планините. В гората “мъртвите” дървета изпълняват същата функция както и живите – задържат тънкия почвен слой. Лежащите напречно на склона стволове имат много ефективна противоерозионна функция. В териториите, където основната цел се явява опазването на биологичното разнообразие, (например в резерватите), от изключителна важност е, да не се изважда от гората “мъртвата” дървесина. Нейното количество, трябва да се регулира изцяло от протичащите естествени процеси, без вмешателството на човека.

Наблюдението върху естественото развитие на процесите в екосистемите ще даде много ценна информация не само на научната и академична общност, но и на държавните институции, ангажирани с управлението на защитените територии. За начините, по които природата се справя сама с явленията, които за нас – хората са бедствия, а за природата естествен цикъл от развитието й.

РИОСВ – София, 2005г.