Не може, хем да ги има старите и хем новите, нали в това е смисъла на смъртта, от еволюционна гледна точка. Едни видове да измират, давайки шанс на следващите да се развиват. Бърза смяна на условията е имало сравнително често в геологичната история на Земята, имало е няколко големи измирания, но след това винаги е настъпвал нов биологичен разцвет. Нима искаме и можем да спрем това и защо, след като сме само един фактор? Призванието ни, в аспекта на еволюцията е друго, надявам се, не е само унищожение заради последващ разцвет, а нещо много повече. Техниката е част от технологията, но технологията е нещо по всеобхватно, чрез последната, човек освен средата, може да променя и скоростта на приспособимост, от там и промените в устройството и поведението на видовете ще са много по бързи.
Разглеждаш Земята, като затворена система, каквато не е, а ако се вгледаме в биологичната история ще открием една тенденция, една неизменна черта на самия живот, стремежът да заема все повече ареали. На земята почти всички са заети, но извън нея има такива, които тепърва ще бъдат заемани. Колкото повече ареали, колкото повече и по разнообразни форми има живота, толкова ще е по голяма вероятноста, той да се запази и оцелее, като естествен природен процес.
След появата на човек, еволюционният процес получава един нов инструмент за протичането си и в рова няма нищо неествествено.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена