Нелюбов и неуважение към Естеството? Това звучи прекалено. Към такагава категоричност не мога да се отнеса сериозно, затова ето, чети:

... Кога надоле слезоа,
кога далеко отишле,
Велко се назад повърна,
та си към Стоян погледна:
над Стояна се виея
два орла, два мили братя.
Стоян на орли думаше:
- Два орла, два мили братя,
по-нагоре се дигнете,
доде ми душа излезе,
па си тогава паднете,
бяло се месо наяжте,
черни се кърви напийте,
че колко ми е усилно,
още ми повеч припада.
Два орла кажат Стояну:
- Море, Стоене, Стоене,
та не сме дошли, Стоене,
месото да ти ядеме,
кървите да ти пиеме,
ами сме дошли, Стоене,
Стоене, да те питаме,
понуда да те понудим;
знаеш ли, море, Стоене,
знаеш ли, море, помниш ли,
кога отдоле идохте,
отдоле от зимовища,
а то си пожар горехме,
като горехме, пищехме,
ти си гегата подаде,
та ни из пожар извади,
та ни дом занесе,
при твойта стара мачица,
с пресно ни мляко окъпа,
со сметана ни намаза.
Та ни раните оздрави,
та си високо фръкнахме...

"Българско народно творчество", Трудово-поминъчни песни, том VIII, песен от село Славовица, пазарджишко, стр. 239. Същият мотив е в основата и на следващата песен на стр. 243.

Интересно е как този образ прелива в модерното изкуство:

... Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...

Днем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближе...

"Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова", Букурещ, 1875, "Хаджи Димитър", стр. 25.

Поздрав!