Може би ти си съвестен човек с развито чувство за справедливост.
Милеенето за животните може би трябва да се изразява в начина, по който биват убивани...
Позволи ми да ти задам няколко въпроса:

1. Знаеш ли как биват убивани всички животни, чието месо си купуваме под някаква форма на пазара?

Аз веднъж присъствах и помагах в клането на едно прасе. Ужас, ти казвам! Забиха му един нож, срязаха му сънната артерия и му изтече кръвта. Животното падна и така си отиде. Гадост, ти казвам, не можех да ям след това нищо, след тази сцена. Значи, така идват пържолите... Въобще, какво значи "жестоко убийство"? Май повече или всички убийства са жестоки.

2. Наскоро ми разказаха, че в колбасите има доста ... конско месо. Знаеш ли как се коли кон? Пак е с нож, пак се забива, и кръвта изтича като фонтан, в началото бързо, после по-бавно, и накрая животното пада... Едва ли му е хубаво... Не ти разказвам това, за да те предизвиквам, просто е гадно, но е така. Магаретата просто ги удрят с един чук между очите...

Честно казано, да ти призная, ако трябваше аз лично да убивам, за да се храня, бих ял само плодове и зеленчуци. Ама така си мисля... Може би, ако няма друго, бих озверял и бих утрепал някоя животинка...

"Милеенето" за животните, за което говориш, хич не е толкова чиста монета, за колкото минава... За уличните кучета няма какво да се милее, просто не им е мястото по улиците на София и трябва да бъдат отстранени, т.е., убити, а всяко убийство е жестоко само по себе си...

Иначе милея за дивите животни - за слоновете, носорозите, орангутаните ... за всеки ЗАСТРАШЕН от изчезване вид, или такъв, който страда в ареала си от диващината на Н.В. Човека. Какво - това, че страдаме, като по принуда живеем с кучетата, някакъв вид извратено изкупление на греховете ли ни е? И какво помага това на дивите видове, които наистина имат нужда от защита!?