|
От 12 години изпитвам трудности да живея в собствения си роден град. Има места, които пари да ми дават, не бих минал оттам, защото са "собственост" на няколко улични кучета, или помияри, или свободно размножаващи се кучета.
Аз не твърдя, че моето мнение е много обективно, защото веднага ще си призная - изпитвам панически страх от кучета. Просто като малък веднъж имах проблеми и така си остана. Е, не съм единствен, познавам и още по-големи шубета и от мен. От години полагам усилия да се владея при среща с четириногите, да не ги гледам в очите, да не им обръщам внимание, да не показвам страха си... Кога успявам, кога - не ... Веднъж ми изкарат акъла, друг път излизам по смел. Често се питам, защо трябва да съм длъжен да търпя този цирк?!! Имам доста приятели, които не се страхуваха по принцип от кучатата, но след като бяха ухапани, почнаха да ме питат как се пазя... Ами как се пазя - купил съм си едно апаратче за 25 лева с ултразвук, дето току ми липсва по някои джоб, когато ми дотрябва...
Учудва ме обаче наличието на хора, които защитават тези животни, говорещи за хуманно отношение към тях и прочие. Не знам защо мен никой не ме защитава, макар че аз съм хуманоида, а не кучетата. Аз смятам, че от екологична гледна точка, градът, блокът, в който живея и улиците, по които ходя, са моята територия, моето местообитание и че няма какво да го деля с други видове, предявяващи претенции. Още повече, че собственото ми поколение е застрашено - за малкия ми син на 1 година и 8 месеца понякога няма къде да играе, защото в пясъчниците е пълно с ..., а и където и да пипне, някое куче е ... направило нещо. Това си е чист терор.
Кучето не е вид, който има нужда от защита. Нито е изчезващ, нито е застрашен.
Тезата, че след като човек го е опитомил преди хиляди години, за да му служи, то той е отговорен за него, я приемам, доколкото не противоречи с нормалната логика и доколкото се разбере в какво точно се изразява тази отговорност. Така де, ако утре се откажем да ядем свинско, няма да пуснем и свинете да се разхождат по улиците, нали?
Не разбирам как може да се говори за "хуманно отношение" към кучетата и въобще към който и да е животински вид. Ама моля, това е най-ужасното нещо, което може да се случи на едно животно. От хуманна гледна точка, най-добре е да се живее в до голяма степен изкуствена среда, от съображения за сигурност, хигиена, удобство... На никое диво животно обаче няма да му е приятно да го облекат в дрежи, да го къпят всеки ден и да го държат затворено, за да не настине или хване въшки.
А за кучето - добре, то е специално. Но що за живот е това - да те хванат и стерилизират (май засега най-хуманното решение, а?), да те пуснат обратно в буклука, сред колите и кашоните, под балконите и в подлезите... Едно улично куче не съм видял, което да изглежда така, както едно диво животно в природата.
И така - и за хората, и за кучетата ще е най-добре, ако последните просто изчезнат. Бързо, безболезнено ...
А ако някои си има приятел сред тези четириноги - ами да го вземе да си живее у тях. Така де, приятелите не се оставят на улицата, нали?
Та така, вече 12 години слушам глупости за и против кучетата. Добре, че още не се е появил някой, който да защитава хлебарките вкъщи. И съм доста кротък, но ако някое куче нападне сина ми ... това куче просто лично ще го изкормя с голи ръце... Търпението ми се изчерпва... А вашето?
|
Уличните кучета - докога ще ги търпим?
