|
Понеже е много жалко, че клубът е толкова замрял, реших да пусна едно есе на екологична тема...
Опазването на природата – всеобщ дълг и повеля
Есе
Праотецо,
виж нашето опустошение.
Ние знаем, че от цялото творение
само човешкото семейство
се отклони от свещения път.
Знаем, че ние сме
отделените
и че трябва да се върнем
обратно, за да вървим в свещения път.
Праотецо,
Велики Дух,
Научи ни на любов, състрадание и почит,
за да излекуваме земята
и да се изцерим един друг.
Дълго се колебах как да започна тази изключително значима тема. Стремях се към увлекателно и грабващо начало. Избрах завета на индиянците към нас с тази оджибуейска молитва. Това са хората, които от раждането си до смъртта благоговеели и тачели природата, вярвали, че са родени в изобилния скут на Майката – Земя и за тях “Всяко място е център на света. Всичко е свещено.”
В античността светогледът нарича битието “хармоничен космос”, в средновековието хармонията присъства като подреден Божи свят, където всичко съществува заради особен Божи промисъл. Християнството заменя разюзданите нрави, упадъка на римското общество, като внася ново отношение към живота и смъртта, нови хоризонти пред човешките същества. Следва новото време, което заменя догматичното средновековие, неговата неспособност да се адаптира към обогатяващото се човешко знание, неговата статичност, за да направи възможни комуникациите между хората от целия свят, за да удължи живота и позволи на човека да преодолява космическото пространство, но новото време не съумява да разбере света като хармонично цяло.
Развитието на комуникациите и богатството от форми на общуване в днешното време е обусловено и от самотата на човека, от натрапливото му търсене на другия. Ценностите са обекти на интереса на човека. Но ценностите за много хора са свързани с науката, защото тя ражда удобствата, с които е препълнен нашият свят. Науката не е възвишена за разлика от природата, която е добро и която е естествения източник на ценности - без нея животът ни освен че е невъзможен, се и обезценява. Човекът е щастлив, когато е задоволен физически. За това обаче са му необходими много по-малко вещи, отколкото той използва. Също като животните той, се нуждае от храна, вода, топлина и сън, за да се чувства добре. Това, което го различава обаче е, че с помощта на интелекта си той създава материални ценности, които нямат еквивалент в "дивата" природа, като я изменя по начин, изчерпващ ресурсите й.
Природата на човека е такава, че той не може дълго време да се наслаждава на щастието, което е постигнал - сякаш свиква с него и то вече престава да бъде "щастие". Затова се опитва да го "засили", като усъвършенства източника на своето удоволствие. Този феномен именно е дал тласък на техниката в древността и на науките в новото време. Хората стремглаво изменят света около себе си и изчерпват ресурсите му, за да придобиват все повече и повече материални блага и по този начин да задоволяват психологическия механизъм на подхранване илюзиите на Аз-а. Човекът от двайсти век не е свикнал да се лишава. Неговата единствена цел е удоволствието. Хедонизмът трайно се е настанил във всеки град, във всяко семейство, у всеки човек. Идеята за смисъла на живота е забравена - всички избягват да мислят за нея и винаги искат още и още. Новият девиз е “аз искам”. Ако все пак някой се спре, казвайки си - стига, достатъчно получих вече, ще обясни постъпката си със страха, идващ от интуитивното усещане, че след всяко щастие идва нещастие, че след всяко засищане идва глад, т.е. от усещането за цикличност. И така, все пак у хората се появява суеверния страх, че ако дълго време черпят с пълни шепи от всичко, което природата им е давала, ще страдат, когато тя си поиска заема. За това, по – добрият вариянт е да се въздържат, да живеят умерено, така, че когато следващият цикъл дойде, болката да бъде търпима. Осмислянето на природата винаги е имало значение за хората. Дори древните са знаели, че след деня винаги настъпва нощта, но са вземали мерки, за да я направят подходяща за живот, знаели са, че след лятото идва зимата, но никога не са пропускали да отделят средства за отопление, да съберат дърва или въглища и по този начин да направят зимата сезон, чиито условия са неподходящи за човека, по - комфортна.
Човекът изглежда не е разбрал правилно какво означава да бъде господар на земята, която обитава. Възприел е думата господар като собственик, а не като стопанин и тиранично подложил земята на жестока експлатация, която днес във времето на научното и техническото развитие заплашва да унищожи цялата планета. Това, за мен необосновано желание да се превърнем в предмет извън нея, независим от нея, единствено ще спомогне бързата ни гибел. Време е да започнем да възприемаме опазването на природата като дълг и повеля, време е да се преоткрием и пречистим от големия грях на човека и техническата ни цивилизация. А той е именно в откъсването ни от природата, в разкъсване на хармоничните връзки с обкръжаващия ни свят, в потъването ни в безкрайния дисбаланс на материалното ни уединение. А отделен от природата, човек духовно охладнява, остарява физически и осиротява по пътя към края на земния си живот. Той е божествен, но въпреки това е развил до крайност способността си да убива, унищожава и разваля! Това прекъсва божествения му произход, прави го низък, жалък и нещастен. Човекът унищожава и заграбва, за да придобива власт и за да се облагодетелства материално. Според религията това е внесеното отвън, от дявола зло. Властта и материалните придобивки са удоволствие. Заради собственото си удоволствие човекът забравя призванието си - да бъде най-съвършеното животно, да опазва и възпроизвежда неограниченото и бейзкрайно многообразие - живота на нашата планета.
Ние забравяме, че сигурността не съществува, че тя е само илюзия. Светът и околната среда са динамични и променящи се, но понеже околната среда все пак е част от субекта (доколкото я възприема), той се опитва да я направи неизменна, какъвто се надява, че самият той е, но така не може да се постигнат възловите баланс и хармоничност. Това е една от основните ни грешки.
Опазването на природата е наш дълг и е крайно време да започнем да го изпълняваме. Ако не мислейки глобално за благото на цялата планета, то поне от егоистични подбуди, защото рано или късно лекомислието и безотговорността ни ще започнат пряко да ни засягат. Повярвайте, това ще стане по – скоро отколкото очакваме!
това е 
|
есе
