Тезата тук е добре развита и структурирана, но за жалост едностранно. Истина е че същността на капитализма е алчноста, или както е посочено в статията заключаваща се в принципа "развивай се или умри". Именно този механизъм обаче би могъл да предлага и едни саморегулиращи се взаимоотношения човек - природа. Ето какво имам предвид:
- производството, естествено не е единствения начин за трупане на капитали. Същестуват отрасли от икономиката, които разчитат печалбите им да се реализират именно на база "здравословна околна среда";
- преработбането на отпадни продукти от някои производства също понякога се оказва печелившо, още повече че компаниите занимаващи се с това разчитат и на държавни субсидии;
- непрекъснато се повишават технологиите, методите и средствата за експлоатация на възобновимите природни ресурси, като с това печалбите също се увеличават, а тези ресурси се поддържат в приблизително констаннтно състояние;
- еквиваленти на изчерпаемите природни ресурси или заменянето им с т.н. неизчерпаеми също се разработват, но появата им се отлага за времето когато печалбите от внедряването им ще бъдат неимоверно по големи.

Разсъждавайки така не мисля че е необходима революция за да се спасява природната среда. Революциите по лично мое мнение са за преразпределяне на капитали реализаторите им обаче последни разбират това (а ако имат късмет вобще не разбират и умират доволни).

За разрешавнето на екологичните проблеми в условията на капитализъм е необходимо да се използват собствените му методи т.е. реализиране на печалба не за сметка разрушаване на природната среда а изхождайки от тезата че тя е капитал, който трябва да се развива. (звучи малко грубичко но сигурно може да се каже и по добре ;).

Редактирано от Novobranka на 15.09.02 16:31.