ТЕОРИЯ НА БОКЛУКА


Хората създават боклуци. Те са единствените живи същества, които създават отпадъци. Какво е отпадък? Това е ненужна материя, която е изпълнила предназначението, за което е създадена и повече във вида си, в който вече съществува, не може да бъде използвана за потребностите на хората. Важно е да се подчертае в дефиницията последната класификация, защото свинският кокал, който за нас вече не служи за нищо, за уличното куче е ценност. За да стане едно нещо боклук, то трябва да бъде произведено. В природата боклук не съществува. Всичко, което може да се нарече боклук от някого, за друг не е. Защото дори мършата има своите консуматори, в изгнилите листа се въдят живи същества и т.н. Значи боклукът е възможен, ако бъде произведен. Как се произвежда боклук? Всичко, което е произведено умишлено, се превръща в боклук. Но във всеки небоклук иманентно присъства боклукът, защото всяка човешка вещ и всеки предмет са потенция на боклука. Така можем да кажем, че всеки артефакт е боклук.
По данни на Националния статистически институт през 1996 г. в България са събрани около 4 млн. т битови отпадъци от 1172 населени места с организирано сметосъбиране и извозване, в които са съсредоточени 78% от населението на страната. Събраното средно количество твърди отпадъци на жител от обслужваното население е 618 кг. Броят на депата и сметищата, които обслужват разглежданите населени места, е 682 и в тях са натрупани 99% от събраните отпадъци. В сравнение с 1995 г. заетите депа за твърди битови отпадъци са се увеличили с около 1000 дка. В световен мащаб се забелязва тенденция за увеличаване на отпадъците на глава от населението.
Какво се прави с отпадъците? Почти всички варианти за разрешаването на проблема с тях са неуспешни. Най-удачният вариант е разделното събиране и повторната им преработка (рециклирането), а най-неудачният (и престъпен спрямо живите същества) - изгарянето. Повечето от отпадъците могат да се рециклират. Рециклирането е възстановяване на материалните и енергийни свойства на отпадъците и включването им в цикъла на производство. Компостирането пък е биологично разграждане на сметта, когато в нея преобладава органиката. Компостът е много полезен при наторяване на почвата. Той е важен елемент от биологичното земедие и неизменна част от решаването на проблема с отпадъците във всяко бъдещо екоселище.
Друг подобен метод е използването на биологични остатъци при производството на екологично чисто гориво (биопроцедиране).
Опаковките представляват 33% от нашите битови отпадъци. Повечето от опаковките са ненужни. Те съществуват само за да удовлетворят рекламни изисквания. Всеки, който осъзнава проблема с отпадъците, трябва да се стреми да купува неопаковани продукти или продукти с опаковки от рециклирани или рециклируеми опаковки, призовават еколозите. Дял от отпадъците са и пластмасовите чашки и чинии. Винаги трябва да се предпочитат стъклени и порцеланови и да се купуват такива стоки, които не са за еднократна употреба.
Ето как изглежда картината на отпадъците в софийския боклук: хартия 21.7%, текстил 8%, пластмаси 4.8%, храни 27.4%, стъкло 13.7%, метали 3.2%, бетон, камъни, пепел, дърво, гума, кожа, животински трупове и др. 21.2%, като 33.2% са негорими, 66.8% горими.
За една година в Германия се натрупва такова количество боклук, че за пренасянето му биха били нужни, както са изчислили немски еколози, 1 100 000 камиона със стандартна дължина 10 м, а такава композиция може да обхване 1/ 4 от земната обиколка. 80% от отпадъците могат да се рециклират или компостират!
В някои страни не може да се купят нов акумулатор и батерии, ако не се предадат старите. Това е пример за инверсия на аксиологически субект като боклука. Натовареното с негативна оценка изведнъж става необходимост, а оттам - ценност.
Много от почистващите препарати не могат да бъдат натоварени с позитивна оценка въпреки изобретателните реклами. Почистващите препарати за печки и тоалетни съдържат киселини и белини и са силно отровни, сапуните и праховете са продукти, които не могат да бъдат разградени от микроорганизмите, праховете за пране съдържат фосфор, който стимулира растежа на водната растителност и намалява достъпния кислород на водната фауна.
Решаването на проблема с отпадъците е много сложно. За съжаление, най-големият проблем е изгарянето на отпадъците. То е един от най-разпространените методи за “унижощаване” на отпадъците. Всъщност това не е унищожаване, защото токсичните остатъци от човешките производства добиват нова, много по-опасна форма - фин прах, който може да попада в дробовете на хората и животните безпрепятствено и да предизвиква коктейл от заболявания, които могат да си “съперничат” единствено със заболяванията, причинени от радиоактивно замърсяване. Според някои “учени” отпадъците могат да се превръщат в енергия. Експерименти с природата може да си прави само човекът. Например според други човеци (проверили твърдението си и на практика) от човешка кожа могат да се правят полилеи…
Всъщност не само от медицинска гледна точка изгарянето е нецелесъобразно, но и от физична, защото отпадъците имат висок процент влага и твърде малко количество отделена топлина. В Европа и САЩ се изоставят все повече проекти за строеж на инсталации за изгаряне на отпадъци (инсинератори).
Защо повдигаме въпроса за изгарянето на отпадъци, а не въпроса за употребата на бензин например? Не само защото за намаляването на оловния бензин все пак се вземат мерки, докато за спирането на инсинераторите никой нищо не прави, а защото отпадъкът е културен проблем от особена важност. Само в САЩ според Агенцията за защита на околната среда почистването на 1400 приоритетни места ще струва 31 млрд. долара. В САЩ са регистрирани 40000 места като места за опасни отпадъци, а една четвърт от населението на Русия живее в райони, където концентрацията на замърсяване надхвърля стандартите 10 пъти.
Философският проблем тук възниква, когато гледаме на отпадъците като на неизбежна част от човешката дейност – щом има артефакт, има и отпадък. Това не е толкова вярно в културен аспект. Откритите от древността артефакти не само че не са боклук, но и са исторически ценности. Отпадъците в древността не са били опасни за околната среда, те са имали “природен” характер или – били са екологични. Смяната на паридгмата изисква връщане (дори това да е регрес) към стария начин на производство на артефакти или към такова производство, което да отговаря на баланса. Не може науката да се развива фрагментарно – например техниката, космонавтиката, генетиката и т.н., а за други дялове от науката да не се дават почти никакви средства – какъвто е проблемът с екологията. Сега заради тази неспособност да се преустрои статуквото (така че към екологията интересът да се повишава не само ако тя може да донесе печалба) през този век промишлеността изпрати тонове олово, цинк и мед в околната среда, глобалните промишлени емисии на олово сега надвишават 25 пъти естествените стойности.
В България има няколко проекта за строеж на инсинератори. Нека видим какво предизвикват (виж сп. “По ръба”, бр. 6, 98 г.): при изгарянето на 1 т отпадъци се образуват 250 кг дънна пепел, 30 кг летящи пепели и 30 кг твърд скрап, предимно желязо, както и от 10 до 30 кг филтърни отложения. Тоест при изгарянето на отпадъците се образуват отпадъци (само отпадъци), докато при рециклирането и компостирането, както и при екологичното производство, отпадъци няма. Във въздуха дори и при най-съвършените филтри неизбежно се отделят фурани, диоксини, полихлорбензоли, хексахлорбензен и органохлориди. В състава на тези фини частици влизат метали, като живак, кадмий, арсен, хром, канцерогенните диоксини и фурани и др. Замърсяването от подобни съоръжения е опасно за целия свят, независимо къде са разположени. Органохлориди са открити не само в дълбините на океаните, но и в белите дробове на полярните мечки.
Диоксините са по-токсични от арсена и вредят, като преизивикват ракови заболявания, намалено количество на сперматозоидите, спиране на пубертетното развитие, кожни изменения, феминизация у момчетата, потискане на имунната система, хронични фарингити, бронхити и ангини, ендометриоза, хлоракне, неврологични смущения, най-честите от които са: главоболие, депресия, раздразнителност, замаяност, безсъние, тремор, анорексия, апатия, умора, забавено мислене, алиенация, проблеми с концентрацията, изменения в половата самоопределеност и поведение, отслабване на мускулатурата, намалена скорост на нервните предавания, проблеми с ерекцията и т.н. Данните на са Американската национална агенция по околна среда (USEPA), 1994 г. Диоксинът е неизбежен при изгарянето. Той се образува при изгарянето на органична материя в присъствието на хлор, бром, пластмаси и др., както и при индустриалните процеси. При температури от 400 до 1600 градуса комплексните органични молекули се разпадат на атоми и по време на охлаждащите процеси се комбинират и образуват нови, много по-токсични елементи. Само 100 от тях са успешно идентифицирани. Останалите са известни под името “продукти на непълното изгаряне”. Повечето от веществата, образувани при изгаряне, са изключително биоакумулативни и отровни. С изгарянето те се разпръскват в атмосферата и засягат децата, възрастните и животните в еднаква степен. И най-добрите филтри - електростатичните скрубери - не могат да отстранят частици с размери, по-малки от 2-3 микрона, а организмите нямат изработен механизъм за отстраняването от дробовете на частици с тези размери.
В България няма постоянни изследвания за диоксини и другите подобни вещества. Едно изследване на концентрацията на диоксини струва 10 хил. долара. В Холандия например на всяко предприятие 4 пъти в годината се правят подобни изследвания. Но не само това е проблемът. У нас няма и класифицирани дози за диоксини и фурани, нито някакви допустими концентрации…
Боклукът е колкото физически - смет, отпъдък, колкова и душевен. Ето така хората, дори и при опитите си да вършат благородни дейности, създават боклук. Този боклук е паралелен със създавания от производството и консумацията боклук. Той е причина за физическия боклук, а не негово следствие.
Ако приемем Юнговото понятие “колективно несъзнавано”, не може да не ни дойде наум и въпросът дали няма колективен свръхаз или свръхчовечество. Тази тема е обект на друга работа, но тук трябва да посочим проявлението на този феномен на практика. В Асеновград имаше идея да се изгради инсинератор. Хората, запознати с влиянието на инсинераторите върху организма, се надигнаха и след решителна съпротива спряха безумния строеж. По късно “злото” се опита да изгради инсинератор в кв. “Дружба” в София. Тук, като се има предвид слабата екологична образованост и пасивност на хората от големия град, реализирането на проекта изглеждаше почти сигурно. Но след кампанията, организирана от две екологични сдружения, хората също се противопоставиха и идеята беше забравена. Интересен факт тук е, че Министерството на околната среда, което по принцип следва да упражнява контрол над подобни дейности, в случая беше инициатор и участваше в проекта. Проектът беше спрян не защото Министерството беше убедено в неговата вредност, а защото донорът - програма ФАР - се съгласи с аргументите на гражданите и природозащитниците и спря финансирането. Задръстената от боклуци Земя е факт. Но и задръстеното от боклуци наше съзнание е факт. За да изчистим Земята, твърдят природозащитници, трябва да изчистим себе си.