Значи, в личната ми класацийка:
1. Томчето на Галактика с бялата мишка - преводач Саркис Асланян.
Когато го прочетох, не мислех за превода естествено, но впоследствие можех да го оценя :)
2. "Животът, Вселената..." - преводач Мая Десева.
Втората книга. Различния тон се усещаше и бях много на път да се разочаровам, но все пак се изненадах приятно накрая. Предполагам първоначалната реакция е била просто естественото "отхвърляне на чуждото тяло"
3."Почти Безобидна" - превод Владимир Германов
Книгата просто ме кефи макс! След двойното първо томче, май 5-тата ми е най-любима.
4. "Сбогом и..." - пак Владимир Германов, но тази книга беше голямото ми разочарование. Отдавам го най-вече на превода. Някакси не върви да превеждаш Адамс "по смисъл", следвайки само действието. Все едно да се опиташ да го разкажеш като екшън... Едно от най-ценните неща в книгите му зе мен е именно усуканата авторова мисъл и сложните витиевати определения, нещо което липсваше в 3-а част, а съм по-склонна да предположа, че преводачът не се е справил, отколкото, че авторът си е променил стила. Добре че за 5-а все пак е наваксал :)
---
N. "Новия Превод" - тези кошмарни 2 думички! Истината е, че не съм го чела, но имам някакви наблюдения върху него (най-вече от менюто на "Ресторант на края на Вселената", ама онова първото, дето бъкаше от цитати :))) ) Мисля си, че някой който може да преведе "кръвожадният Бъгблаттер от Траал" като "кръвожаден блатен звяр" или беше "буболечка" някаква, не си спомням точно, но мисля, че схващате на къде бия : /
Пък и моля ви се - "Не се шашкай!" - ГРРРРРРРРРР!

And she was as crafty and treacherous a being as ever any human had been.