|
Тема |
Re: История с Д.Адамс по действителен случай [re: Kaлoмaин] |
|
Автор |
Ataklena (свободна) |
|
Публикувано | 12.12.08 22:43 |
|
|
Амии.... изпаряването на земята заедно с обитателите й
се приема за даденост още от самото начало. Поне на мен така ми се е запомнило.
оттам насетне приемам, че нямам каквото и да е общо със Земята, и не ми е мъчно за който и да е на нея.
Ставам стопаджия и се интересувам от оцеляването и процесите в още по-грандиозен мащаб Съответно тук има риск да се почувствам съвсем незначителна...но...рискът си е риск. А мащабите - мащаби
По-нататък.... отпадат известно количество скрупули и предразсъдъци...
и всъщност - разбирам че има неща по-силни от мен ...
А още по-натам... очаквам че Земята е много по-важна отколкото изглежда дори на втори поглед НО, автора ...не е довършил.
Относно вогоните - основен проблем - завистта че има по-добри поети от тях
|
| |
|
|
|