Ако попадна в Бездната мисля че ще изпълня точно предназначението й. Даже сега ако се настроя правилно ме хваща ужас колко е голям и необятен света, само нашия си свят, та какво остава за Цяла една Вселена.

Но от друга страна... някак си ми се иска. На вас не ви ли е интересно какво ще почувствате? Какво е да усетиш вселената... някои хора съвсем целенасочено се стремят да "осъзнаят" целия свят, и колкото повече съзират, толкова по-дребнички се чувстват в него. Но това не е единственото, което се усеща...

Представете си една капка дъжд. Как пада от небето. И цопва накрая в някоя локва. Тя е толкова мъничка, и в същото време красива. Та как би се почувствала тази капчица ако падне Тихи океан? Няма ли да е поне малко щастлива, макар и нищожна? За мен моментът с Бездната си остава един от най-дълбоките в пътеводителя.
Хора като Зейфод и принципно тези които "измъчват" в Бездната, не са устремени към това да докоснат цялата вселена. Сигурно за това и са толкова ужасени.

Съвсем мазохист се изкарах. Ами не знам... искам да видя какво ще стане с мен :)

"Когато е в морето, човек никога не е сам".
Ъ. Хемингуей