почнах да гледам филма, но съм до към 40тата минута. нямаше нищо ново за мен, освен схващането за емоционалната памет, дето се развива първа. но това за генетичната предопределеност... въобще, има ли човек, който да вярва в нея на 100%?! то е повече от ясно, че гените дават предпоставка, но не гарантират нищо (или по-точно много малко неща). в науката вече се говори не само за геном, но и за транскриптом, протеом, метаболом, т.е. усилията и интерсите все повече се насочват към продуктите на гените и взаимодействието между тях най-общо казано. учените подредиха пълния човешки геном и той вече не е толкова интересен. еуфорията около двойноверижната спирала лека-полека отшумява, има толкова белтъци и белтъчни взаимодействия, пътища и процеси на преобразуването им за разучаване и там дори се крият вероятно още по-големи загадки, отколкото в генома.
та, нищо ново под слънцето що се отнася за генетичната предопределеност при зависими, криминално проявени и прочие набедени. това било извинение на обществото, че генома е виновен за тяхното поведение. не е той, така е. сега почваме да вярваме, че са родителите и обществото. а всъщност истината е, че резултата е налице при взаимодействието и на двете компоненти.

и, хехо, щом преопръчваш филма, значи харесваш идеите в него. там единия от учените казва нещо такова: човека е био-социо-културно същество, коеот е част от природата и не може да живее извъм нея; всички закони, които важат за природата, важат и за него; колкото по-малко взаимоотношения между индивидите, толкова по-малко алтруизъм; и (което много ми хареса) смисъла на нашата (човешка) природа е да не ограничаваме природата си. т.е., стремиш се да излезеш от стадото, но мислил ли си как ще се чувстваш тогава.
ако успееш и се окаже, че ти е добре, тогава ти най-вероятно си еволюирал в някакъв нов вид...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите