то направо е баш по темата, ама и аз да си кажа.
много съм се чудила за смисъла на живота, за моя де, щото повечето като ги питаш, имат готов отговор. и така и не го измислих. а от няколко години избягвам да разсъждавам по каквито и да е житейски въпроси, щото губя ценно време и се обременявам излишно. . и сега като си правя равносметка на вече преживяното и кога ми е било най-добре, ето го и моя концепт (мноо яка дума) за смисълТа:
1. главна цел в живота- да си щастлив (включително и да си мислиш, че си; щото ако след 10г осъзнаеш, че преди не си бил, то значи, че сега си с една идея по-щастлив), без да пречиш или ощетяваш околните.
абе, въобще, като се сетя в ученическите ми години колко съм седяла и говорила и спорила с приятели по темата, направо не мога да повярвам, че съм била аз.
в момента толкова не ми пука нито за религия, нито за чистотата вътре в човека, нито за цели, трънливи пътища, ада, рая и всякакви измишльотини.
да има готино време, да има сняг за ски, да има готини усмихнати хора и да се кефя на живота. не преча на никой и не позволявам да ми пречат. ето, това е за мен смисъла. друг не виждам за момента.
|