|
По дяволите, изгубих всичко което бях написала, цял ферман, ама хубав и смислен, дори поетичен .
Както и да е, ще гледам да го вместя в нещо по-кратко. Psy, исках да ти напиша две неща. Едното е за въпросите които си задаваш за след метадона и другото е за самодостатъчността. Този път ще започна със самодостатъчността..
Това което мога да ти кажа за нея, е че човек може да оцени хората само когато изпитва дадена доза самодостатъчност. Иначе се получава нещо много перверзно като ситуация, търсейки другите хора, търси себе си. Така човек не оценява, не разбира, не вкусва удоволствието на другите. Губи всякакъв смисъл от контактите с тях. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш че можеш без някой човек, но все пак да желаеш да си с него- само така можеш да го оцениш, да го обичаш, да му се насладиш. Не я бори тази самододтстъност, ами я приеми. Не е нужно да си мегасоциално същество, за да си добре в кожата си.
Иначе за след метадона. Може би затова още пиша тук, защото виждам че вие, които сте влезнали в някаква зависимост съвсем малки, трудно успявате да отделите проблемите породени от нея и тези които идват от това че сте.. хора, с някаква душевност и чувствителност. Ще си почеша егото да кажа че повечето от въпросите които си задала си ги задавам и аз, а не съм имала никога проблеми с наркотици. Шегите настрана, това са нормални неща. Има си различни типове хора и някои от нас са родени така, да търсят интензивно удоволствие, без значение какви методи сме намерили, за да го намерим. Затова, съжалявам че го казвам, ама не мисля че тази ти черта ще изчезне след спирането на метадона.
Ще си позволя да обобщя малко нещата, макар и това да води до изключване на някои възможности, ама ще е по-лесно да си илюстрирам мисълта. Та..
Има два вида щастие, но и двата се подчиняват на един природен закон- всяко покачване има еквивалентно слизане. Първият тип щастие е много леко, ефирно, онова щастие което те кара да се усмихнеш леко. Неговото слизане е също толкова ефирно- не се усеща. Има и друго щастие, това което кара всяка молекула в тялото ти да се тресе, огразмично, първично.. неговото слизане е това което те кара да искаш да си разтлееш мозъка по стената зад бюрото . Та ако ти си от типа хора, които се чувстват ЖИВИ само с второто щастие, ще се наложи да приемеш и слизането. Но това което аз съм намерила като решение да го изтърпявам е да си казвам, че само който е слизал психически много ниско, може да се качи много високо. Както мъжа ми казва, само този който е бил абстинентен, може да усети истинското удоволствие на хероина. Същото е и с другото, в крайна сметка щастието си е химия .
Та така psy, не можем да избягаме от себе си, ако сме интензивни хора, ще си умрем сигурно такива, ама можем да си свикнем. В крайна сметка дали живееш в постоянно задоволство, което в крайна сметка става ежедневие и не го забелязваш, или минаваш през всички терзания на света, за да изпиташ душевен оргазъм, не е наш избор, но можем да изберем да виждаме и позитивните страни на нашата същност.
Добре ще си, не се притеснявай .
|
Re: ... [re: psyromantic]
