За кризите мога да говоря само от личен опит. Единствения път в който изтърпях всичките кризи беше като намалявах от 15мг на 7.5мг. Направих го рязко - на един път. Имах бензота, и въппреки всичко изкарах няколко доста гнусни седмици. При това ставаше въпрос за намаляване а не за спиране. Сутрин след приемането на тези 7.5мг успявах да спя поне няколко часа. Най гнусното от всичко бяха паническите атаки (появиха се около втората седмица и стояха около две седмици) - адреналина ми се качва, сърцето почва да бие с адска скорост, без никаква причина, просто ей така. За щастие знаех че е от абстиненцията и някак си ги "контролирах", до колкото това е възможно. Иначе болките се оправят горе долу с Ibuprofen (Nurofen) а бензотата помагат за нервите. Не знам дали тези симптоми са заради самата абстиненция или заради липсата на сън, но това в крайна сметка не е толкова важно.
За това сега съм убеден че тая работа рязко няма да стане, поне при мен. Лекаря ми се смее като ми предписва по три четвърти хапче (3.75мг) - според него на такава ниска доза не би трябвало да усетя каквото и да е. Да, ама не. Не ми се пробва дори - ще чупя хапчето на малки парченца докато не остане нищо за чупене. Мисля да намаля до 0.5 (това е половинката на една четвърт от 5мг хапче) и да стоя там поне месец.
Работата с метадона е че има дълъг полу-живот, за това и абстиненцията е толкова дълга. Метадона е също-така масно-разтворим, тоест натрупва се в масните тъкани и след това се отпуска бавно от тях. Все пак, ако ти стане прекалено кофти, моят съвет е да не се мъчиш, ами да се върнеш за малко на по-ниска доза, поне да си починеш малко. Колкото по-ниска е дозата, толкова по-лесно ще прекараш кризите. Мозъка има нужда от време за да се нагласи. На мен 20мг ми се струва доста висока доза за рязко спиране, но всички сме различни в крайна сметка, при теб може да мине и по-леко.
Лично аз обаче не съжалявам за метадона, дори си мисля че донякъде ми спаси живота. Просто си мисля че вече нямам нужда от него, мисли за хероин нямам, дори като съм депресиран или абстинентен не си казвам "дай да се надрусам". Но тая работа ще я разбера едва когато спра - друг начин няма. Всъщност, не спирам дори просто заради самото спиране. С удоволствие бих карал цял живот на метадон, но ми писна да ходя по лекари, да се притеснявам като пътувам и да се чувствам вързан.
|