Здравеите.От няколко дни чета форума и реших да споделя и моита история.С хероинова зависимост съм от 97г.С безброи неуспешни опити за спиране-от клиники до мст,субститол и т.н.В началото на 2007г.реших да започна лечение в метадоновата програма,която тогава беше единствена в града от които съм(Плд.)До тогава все отлагах влизането ми в нея по множество причини.Накрая просто нямаше накаде-това беше единствената ми вазможност да опитам да вкарам живота си в релси,бях на дъното.До мен беше и дългогодишния ми приятел,които не е зависим,но покраи мен е изживявал всичко свързано с живота на наркомана-страдал е,борил се е заедно с мен.Началото на март месец същата година вече бях в програмата-със силно желание да променя досегащния си живот,които вече 10г.беше само жалко подобие на такъв.От самото начало се хванах исключително сериозно и след като бях стабилизирана на 120мг. и лекарите видяха че се отнасям сериозно,ми позволиха да го взимам за вкъщи на 3тия месец.Не съм злоупотребявала и тогава,пиех си го както трябва.След няколко месеца на 120 реших да пробвам да го понамаля,с което се справих добре.Продължих на 80,вече живеех нормален,забравен от мен живот.Имах пълната подкрепа на приятеля ми и се справях добре.Лятото на 2008г.забременях и решихме че ще оставим бебето.Започнах да намалям меда и до преди да родя бях на 30мг.Маи 2009 родих здраво момиченце,което обожавам и за което съм способна на всичко!Всеки път като се усмихне и ми каже "мамо",ми дава кураж и сили да продължавам напред.Преди няколко месеца стана така,че ще заминаваме в Австриа.Търсихме варианти да продължа да се лекувам там,но се оказа малко сложно с документите,но пък се откри вазможност да ме запишат в програма в Словакиа.Тук сме вече 5 месеца и патуваме до там,но кофтито е че се ходи всеки понеделник и четвъртак,което ни идва в повече-такава им била политиката на работа и от сорта.Забравих да спомена,че след като родих си вдигнах меда на 60мг.,понеже вече имах нов човек,за които да се грижа и ми идваше малко късо.Както и да е,в момента съм на 45,а от другия път ще искам да ми го намалят на 40 с тенденцията да го спирам.Страх ме е много от спирането,в главата ми се въртят въпроси-дали ще се справя,ще мога ли да живея без това,което ме потдържа.Все неща,които тормозят и вас.Дано всички,борещи се с тази зависимост намерят силата и волята да устоят,пожелавам го на всеки от сърце!
|