|
Много искам да споделя как върви отказването ми от опиятите,с помощта на метадоновата програма.
За съжаление малко късно се усетих до къде ме води факта,че ми дават меда за две седмици напред.Всъщност аз си го знаех от началото,не съм от вчера със склонност към зависимости опиятни,но си затварях очите,макар че търпях жестоките последствия на това да разполагам и безобразно да спекулирам с оказаното ми доверие,че ще си го пия както трябва,ден за ден,точната доза.
Имаше време,когато майка ми държеше меда и ми даваше в устата дневната доза,на мен и на приятеля ми,но е ясно какво се случва с меда,по пътя от програмата докато попадне в ръцете й.Даваха ми толкова,че да ми остане малка дневна доза,но достатъчна,а останалото издрусвахме на помпа,като често се случваше да си направим криво сметките и 10 дена преди деня на следващото зареждане от програмата,да останем на сухо.
Излишно е да казвам,че 101% всеки път,се стигаше до такова осиране на положението,че после върви,търчи за разреден мед на черно,хвърляй на пари на вятъра,главоболия,и а-ха-тъкмо ми стане широко около врата и пак примката се затяга в един момент и не знам как ще я карам занапред.
Майка ми все ме спасяваше като ми даваше пари за мед,но не може да продължава вече това.
През това време разбрах,че приятелят ми е по-закачен и от мен и трудно мога да разчитам на него,да ми помогне,като ме мотивира,а и не се остави аз да му помогна.
Разбирам го и не му се сърдя,малко само се чувствам незащитена,сама в борбата си с зависимостта и дяволите,които ми изпиват ума,като ми попадне тъпото шише с мед в мръсните ми наркомански ръчички.
Затова реших:
На 15 т.м. идва ред на новото зареждане с мед.Нови 60 кубика за две седмици,при положение,че на мен реално ми трябват 30-вече съм на няма и 2 кубика дневна доза.
Вместо да си ги взема и да повторя отново същата огромна грешка като всеки,ВСЕКИ,път,оставам в града,където е програмта ми,оставам да живея там,ще ходя да си го пия всеки ден,докато не го зануля.Докторът ми каза,че ходейки така,пиейки се меда всеки ден,няма и да се усетя кога ще съм на почти нула.Те знаят как да го дават,как да го мешат с вода,така че да не се усетя колко кубика пия не ден,докато след няма и месец,ще се окажа готова за излизане от програмата.
Вярвам му,защото има в програмта много ,които са го спряли така.
Не се заблуждавам,че с това ще се сложи кай на всичко,и ще цъфна,и ще вържа,но спра ли меда,вече мога да започна да работя над изчистване на съзнанието си от мисълта на дрогата,с помощта на реализациите,които получих през всички тези 18 месеца на метадоновата програма,заедно с цялата гама от грешки,поуки и идеи за новия ми живот.
Веднъж да спра меда,пък после ще му мисля как да се отървавам от психическата зависимост.
Освен това там където отивам,имаме хубав голям апартамент,необитаван,подреден в така приятния и вдъхновяващ марокански стил,града е хубав,романтичен и най-важното-най-близката посета за хероин е в Плевен или в Габрово.Я се случи-я не,да ме зажужне един път в месеца да ида до там,подтиквана от Бог знае какви ужасни мисли и депресии,че да поискам отново да се надрусам,макар вече да не ме привлича кика от дозата,а какво остава за всичко останало.
Това реших,и приятелят ми е съгласен да направим този опит.Не мога все на 2 кубика да се влача вече повече от половин година.
Ще си намерим надомна работа,ще лепя и изрязвам сикери,винаги,и сега,повече от всякога бих се радвала сама да се занимавам,далеч от общуване с хора,с колеги,комуникацията с които би ме уморила и отегчила до смърт.Обичам да си се занимавам сама,а ако мога и пари да изкарвам от това,не много,просто колкото да живеем,би било прекрасно решение на материланите ни проблеми.
Надежда има,има и предпоставки за осъществяване на плана,затова ще го направя.
Ще зарежа София за известно време,докато се оправя с меда,и вероятно ще се върна,а ако потръгнат добре нещата може и да не се.
Освен това сега е момента да заживеем заедно с приятеля ми,сами,и така ще видим бихме ли могли,или не бихме,да си имаме доверие,че ще си помагаме в трудните моменти,и далече от всички херо-пости,ще намираме причина да живеем и да се радваме на живота.
Тук,в София,е твърде трудно,четириъгълника от пости,е на две спирки по-надолу с трамвая,в моя квартал-твърде близко,твърде лесно,и даже и да си убеден отказващ се,все ще се случи да се изпортиш в един момент.
Има време,в което е нужно да стоиш надалеч от възможностите,за да не се изкушиш,и няма нищо срамно или неправилно в това да намериш оправдание в местоположението си,като предпоставка за издънки.Факт.Време,в което има нужда от извинение,за да избягаш надалеч от лесното намиране на дрога. Това е моето време и се надявам този път да успея.
Ще продължа да пиша тук,за да разказвам за тези,които са загубили надежда,че някога ще се окажат чисти,ще се събудят една сутрин и всичко ще е зад гърба им. Звучи като утопия,но вярвам,че не е невъзможно.
За МеланХолия,чиято трагедия я е върнала крачки назад в трапията й в Атина;за Анаморф,която се държи в името на детенцето й,но и нея понякога я погват дяволите;за endish,която се изправя след сблъсък с лош човек,и продължава с терапията си;за Необозрима,която се бори,за да помогне на приятеля си,който толквоа обича,и за всички онези мили момичета,които са избрали да останат с приятелите си-наркомани,в името на любовта;за БГ-наркоманка,за Амме,които знам,че четат,но не казват нищо,а изживяват нещата си вътре в себе си,макар и да не им е лесно,вероятно...
Не съм някакъв смешен раздавач на надежда,но никой не може да ме спре да вярвам,че измъкване има.Стига да го поискаме...
Това е от мен засега.
Дано да дойдат по-добри и хубави дни за всички нас!
поздрави
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::Редактирано от psyromantic на 05.10.09 22:06.
|
Re: МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!! [re: __try]
