Добре,ADOLoFin,
изучаваш себе си,наблюдаваш се,пресмяташ как ти вървят нещата-хубаво правиш...всеки,сам за себе си,си прави сметката как е в програмата и как му се отразява емоционално и изобщо...
Но,просто защото ти е скучно и си в депресия,защото си самотен и имаш кофти ефекти,не значи,че можеш да обиждаш другите,например като ме обвиняваш в "измислени истории",казвайки го с ирония,обвинявайки в измама и тъпоумна тактитка за заблуда на майка ми..
От скука и цикъл си измисли цяла конспирация,като направи така,че повече да не чета с кеф постовете ти,нито пък да опитам да обменим опит(макар,според мен да е полезно метадоновите хора да си помагаме),защото създаде впечатлението,че си предубеден човек-ти си тичал с мед в ръцете,жонглирал си с него,едва ли не,и не си го разлял,та представяш ли си,аз на фотьойла,дебилски го разливам-това не е възможно,чиста проба измама,пиша тука вицове...
Разбирам те как се чувстваш като цяло-малко или много метадоновите си приличаме,минаваме през едни и същи грижи,мен също регулярно ме хваща апатията и ми се приисква да зарежа всичко,но ме е страх...
Но не нападам другите,дори когато постовете им са откровено абсурдни,измислени и ме дразнят...
Ти едва ли ще се трогнш от това,което ти пиша,просто си такъв-затворен си за другите,може би винаги си бил така,а сега меда с пълна сила те натиква в ъгъла..просто ми е тъпо,че реагира така,и,признавам,чисто егоистично се засегнах като се усъмнят в истината,пък била тя и толкова малко вероятна за случване (но защо пък малко вероятно?-ето че и милата анаморф си е разливала меда,хах).
Засегнах се,но не дотолкова,че да ми пука,че на теб изобщо може и да не ти дреме за това...
Както и да е.
Само исках да ти кажа,че ако си имал интерес относно тоя "инцидент" с разливането на меда и изхода от тая ситуация,има и по-добронамерени начини от това да обвиняваш в лъжа,да рабереш малко повече...не дай си боже да ти се случи и на теб-какво да правиш тогава?
Аз лично смятам,че ако човек е честен и не се чуди как да извърти нещата,така че да се размаже накрая,съдбата или нещо друго,ще направи така,че даже докторите,които са чували какви ли не извинения и оправдания,да му повярват и да му помогнат да си продължи по програмата без проблеми..така стана и с мен,и в това извадих късмет.
Пожелавам ти безпроблемна адаптация към метадоновата прграма,дано скоро да излезеш от дупката и си намериш нещо заради което да събуждаш сутрин с усмивка
поздрави
псиромантик
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|