Не,честно на мен тази тема,а и на приятеля ми,който тъкмо сега жужи около мен и ентусизирано си спомня,заливайки се в искрен смях,случки с котки и глутет,ни навява доста позитивно настроение,независимо,че с това се започна всичко,от което се опитваме да се излекуваме сега.
И двамата,горе-долу по едно и също време,но все още непознати един за друг,сме започнали наркоманската си одисея с тая славна комбинация от котки и глутет.Той е имал разни истории и с хероин по това време,но аз дълги години не мърдах от котките,и не исках да помислям за друго.С триста зора,понеже ми попаднаха няколко кори с ампули чист морфин,се навих да се направя и с тях.Но,в общи линии,все на това бръмчах няколко години плътно,даже дълго след като въведоха "зеления" режим с рецептите.
Няма много хора тук,в нашия форум,който да е толкова сантиментално свързан с котките и глутета,като мен...повечето са се заиграли първоначално с материала и това е била тяхната първа среща с опиятите..
Не че не е,горе-долу,същото,но е и различно...ритуала на надрусването е друг,кика идва по различен начин,дори самият кик е по-друг,струва ми се по-як,но може би така го преценявам от гледна точка на тогавашната ми насторйка,крехката ми възраст,с прилежащата към нея,неувряла наивна главица,все още не прекомерно натъпкана с токсика,а романтиката на онова време,когато в България се "случваше Промяната",хах...
От години не съм вземала котки,защото няма вече откъде.И затова си останах със сантименталните спомени,и така и не познах по-добра опиятна дрога от комбинацията,макар да съм взимала всякакви подобни екстри.Може би,ако сега ми се даде възможност да се надрусам пак със същото,няма да е такова,със сигурност ще е друго,знам ли-и аз съм друга вече...надявам се,и може би е по-добре така-да няма...
Нямам особено влечение към хероина,нито към който и да било друг опият за момента,взимам метадон,да не говорим пък за другите дроги-изобщо грам не ме влекат.
Вътре в себе си знам,че няма дрога вече,която да ме накара да се вържа отново толкова силно,безкомпромисно и напълно отдадено,както това стана с котките+глутета.И затова,не напълно 100%,но достатъчно убедено,съм доволна,че вече няма откъде да си ги намеря тия двете.Иначе,май съм сигурна,че изпадам пак от совалката и потъвам в открития космос на зависимостта отново.А,честно казано-НЕ,МЕРСИ!
Мислех си,че е минало времето на случайно влизането в разни забутани квартални аптеки у нас,и в чужбина,по градове и селца,просто за да попитам дали случайно нямат глутет,а може би и котки да има...с далечната надежда ДА ИМА...макар да знам,че няма,направо нулева вероятност...
Обикновено винаги като влизах питах за глутет.Знам,че без котки не може и, сам по себе си,глутетчето е безполезно хапченце,или поне няма позла,за това за което го търся,но и преди,и сега,смятам,че по-трудно е да се намери то,котките са по-лесни някакси,или поне бяха.И те вече не са лесни,но все пак,винаги съм била по-съсредоточена в намирането първо на глутета...просто така си знаех...
От години не бях опитвала "късмета си"...до един ранен следобед преди няколко месеца,януари всъщност,тази година...
Мотаехме се в свободния си ден,не бях на работа,а когато нямам работа,дяволите си настаняват в неангажирания ми ум...недалеч от центъра на София,с приятеля ми се шляехме,търсейки топло кафене да пием по капучино..зърнах една аптека,а през прозореца:
стар аптекар,от старата школа,зад един стар тезгях,поне от времето,когато не съм знаела какво значи думата дрога...смятай значи колко стар,хах...
Просто нещо ми подксаза да вляза вътре и да питам...
И значи влизам,поздравявам усмихнато,гледам право в очите дъртия фармацефт,а той отвръща с усмивка на отвеян луд учен,изпод сивите вежди,а аз без грам притеснение,(което ми бе така присъщо преди,от страх да не ми кажат НЕ),уверено питам направо:
"Извинете,случайно да ви се намира глутетимид?" знам отговора,знам думичката НЕ,отказът,чуван хиляди пъти в отговор на тоя изначален екзестенциален въпрос,но аптекаря,бърчи чело,т.е. се замисля,навежда се под стария тезгях и вика:
"Ех,съжалявам,госпожице,явно колежката го е продала вчера,имаше тука няколко блистера,но са свършили,съжалявам.." и съчувствено ме гледа.
Аз се стряскам първо при думата <блистер> и направо питам,пък после ще се съвземам от положителния отговор(или поне наполовина положителен,поне го ИМА,не в момента,но го ИМА,ИМА го!!!,а сърцето ми тупти,тупти...) и ще му мисля как да процедирам по нататък...
Питам:"Ама как? Глутетимита не беше ли в малко бурканче от по 10 таблетки?" и очаквам сега,че дядката се е объркал и говори за друго лекарство,колко му е да е изкуфял,сигурно е задминал отдавна 60'те...
Ама аптекаря казва,че вече е на блистер,и за доказателство(!) ми вади белжката-указание за ползване на лекарстовто,описанието на дозировката,странични ефекти,противопоказания и т.н. Подава хартийката,аз я поемам все още невярващо,но набързо повярвам,пише Glutethimid...
Тогава усещам,че трескавото чувство,моментната радост от намирането на дългогодишно търсеното хапче,се е изпарила сякаш...усещам,че ако това ми се беше случило преди 4-5 години например,когато го покриха съвсем,а аз,вече извън България, все още бленувах комбинацията,щях да скачам до небето от кеф.
Но сега,странно,не беше така! "Просто има глутет и това е",така го взех.
Все пак,да не изневря на извечния си опиятен манталитет,питам ще има ли пак? А аптекаря казва:
"Ами да,ще поръчам днес като дойде момчето със стоката."
Решавам да карам докрай!
Признавам,че всъщност нямам рецепта,но отдавна търся това лекарство,тъй като то страшно много ми помага,за проблемите,които имам,а аптекарят,все така,любезен,ми казва:"Няма проблем,госпожице,може и без рецепта да си го закупите,няма пробелм"-повтаря.
"А мога ли да си го поръчам?" питам,и не виждам причина да го правя,но старото чувство-тази хиена- говори вместо мен,и искам да го поръчам,за да съм сигурна,че наистина ще го заредят,даже капаро предлагам..
Той казва,че няма нужда,капаро не приемат,просто ще го поръча и утре,най-късно в други ден,ще бъде тук,да дойда да си го купя.
Хиената не мирясва в мен,напълно оглупяло зарибена и реално без грам адекватно съответствие на желанието ми да спра с дрогата изобщо завинаги,и питам дали може да поръчам повече скатули,тук обаче късмета ми изневерява,и получавам първото НЕ.
Старият аптекар казва,че не може,дава само по един блистер,понеже без рецепта,би било трудно да се отчете.И ме поглежда косо,мнително...
Усещам се,че може да загубя и малкото,което съм спечелила,потвърждавам,че ще се върна скоро пак,в други ден,а той любезно ми подава визитка на аптеката и казва да звънна по телефона още утре,че да разбера кога да дойда да го взема.Струва около 6 лева,и това е последното което си казваме с тоя странен аптекар...Сбогувам се и излизам от аптеката...но забелзвам с почуда сигурността на твърдението,което бие камбана в главата ми: НЯМА ДА СЕ ВЪРНА втори път тук...
Толкова странно не съм се чувствала от последния път,когато имах психеделично видение,и после когато изплувах още не знаех какво беше това,което ми се бе случило.
И наистина-не се върнах,никога не се върнах там да си търся глутета,който ми бе обещан
Утрешният ден дойде,и оттгава минаха няколко месеца...
Не се върнах за глутета,а имах възможност за това.
Липсваше ми мотивация тепърва да тръгвам да търся котки,макар да познавам човек,който знам,че има,останали от миналото,за които не е имало глутет,за да бъдат издрусани.
Забравих случая и не си дадох никакво усилие за това.Отказах и да разсъждавам върху поведението си,просто го приех.
Твърде уморена съм за това,изживяла съм ги,преживяла и надживяла най-вероятно...
Предпочитам да остана с хубавите спомени,пък били те и сантимент..
Още пазя визитката,знам и аптеката къде се намира...но каквто казах оставих глутета назад в спомените..
Това беше ужасно дълго писмо до NoPanic,и до мене си също...
Малко хора са били толкова дълбоко зарибени,дори обсебени от някой специален наркотик,както аз с комбинацията,както може би от това писмо става ясно...
Написаното е просто нещо като приказка с поука..от моята реалност...и затова поуката си я оставям за себе си.Надявам се всеки да си я намери за него си
p.s. NoPanic,прочетохме поста ти с моят приятел,и чакаме продължението на историята,а сигурно не сме единствените.Пиши винаги когато имаш желание и вдъхновение...
Мен ме интересува по колко метадон пиеш,на колко започна преди 7 години,и сега на колко си?
p.p.s. by the way,и аз съм живяла в Берлин за кратко,на Kastanienallee
Но около година съм живяла в един друг град,а едни други 8 месеца пътувах из цяла Германия с един ван...по едни работи....друга тема...за друг път...
лека нощ на всички,и утре-свеж и приятен ден
поздрави
psyromantic
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::Редактирано от psyromantic на 17.03.09 01:42.
|