"иначе сто про е също толкова страшно да се гледа отстрани..."

То на страшни гледки съм се нагледала. Убедена съм, че преодоляването на физическите кризи не са толкова голям проблем за сина ми (доказвал го е многократно). Проблема е после, все си мисля за добра психо терапия, но за да е успешна трябва да вярваш в нея и наистина да искаш да спреш, а ако искаш ще опиташ всички възможни начини за да разбереш кой е твоя. Но коя ли съм аз и какво ли разбирам, тъкмо си мисля че вече съм наясно и изведнъж съм в изходна точка.......