Блу,аз мисля,че те разбирам напълно....
ето и оня ден видях един наркоман,без зъби в устата,които се присламчи към мен,тъкмо се беше уцелил с метадона,и заразказва как с двойна,с тройна зависимост,се е вкарал на програма...но зациклил с таксата няколко месеца и го изритали е-така,без намаляване,направо на 7 кубика го изритали....останал на сухо и такава нечовешка абститнеция почнал,че искал да умре,разправя,било ад,вика:"ад е!",а хероиновата ряпа да била яла....
аз му вярвам...да занулиш от 7 мг не е лесно...нормално да те хване кризак...блу,ти си на толкова малко вече и хубаво,че си намерил/а смелост да смъкваш,с намерението да спреш меда въобще. А знаеш ли,при един мой неодавнашен експеримент,когато нарочно не си взех дневната доза,да видя какво ще стане,усетих същите като твоите симптоми...уморявах се ужасно лесно,ходя,ходя,изминавам 100 метра и сядам да почина,потя се,нещо не виждам смисъл в това,което правя...плаче ми се и се разревавам...после спирам,понеже се усещам,че няма за какво...знам си,че съм в абститнеция...
по-късно,залисана в работа се поуспокоява дискомфорта...ама някакси тегаво ми идва,иде ми да се скрия някъде в миша дупка и с никой да не говоря...хората са ми безични и света е скучен...а по радиото все едни и същи песни пускат..искам да избягам..но не някъде далече,а скрита вкъщи,далече от всичко и всички...
Тая гама от физически и емоционален дискомфорт,ми къса нервите направо...привечер по някое време,освен ужасната,наистина,умора,едва се държа на краката си,друг абсти симптом не усещам,синдрома сякаш е заспал..и аз се чувствам по-добре,само мечтая да се прибера,да се изкъпа и да си легна..имам чувството,след тоя ден,че съм вървяла десетки киломентри,все по нанагорното..имало е моменти,когато ми се е искало да се свлека на пътеката и да не мръдна от там,нямам сили вече да вървя,но мисълта за прекрасната прохладна хижа,която ме чака на върха на планината,ме крепи да продължа....дочаквам мечтания покой като се прибера у дома,моята своеобразна прохладна крепост,хах,а лицето на моето момче свети,свети в усмивка,той понася намаляването на меда много по-леко от мен,и никога не мрънка..голям мъж е !
След душа си легнах,и си направих равносметка,че вярно-до обяд беше голям зор,после пък беше скука и депресия,но привечер се оправих...т.е. не беше чак толкова зле,мога да я изкарам тая абстиненция,когато й дойде времето...затова на следващия ден пак се пуснах на същия експеримент,и пак,без грм разлика от предния ден,изкарах същите симптоми,и пак така-привечер ме отпусна тягата...в следващите дни обаче,по съвет на доктора от моята програма,продължих с редовната си доза метадон....сега вече съм го смъкнала на 2 кубика...от другата седмица,падам с още 0.5...
При мен,въпросът е,че не искам като спра метадона,да ми предписватр разни психо хапчета като ривотрил например..знам го това лекарственце аз,голяма закачалка е..пък и нещо,което става за друсане,не мога да погледна на него като на лекарство...
моля те,продължавай да постваш как се развива спирането при теб...на мен много ми помага да чета за някой,който е на моя хал,хах.ако се чувстваш комфортно тук,във форума,пиши....пожелавам ти успех и свежи чисти дни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите