Последните три дни реших да "забравя" да си взема меда....еййй,така ми е писнало от тоя мед вече,си виках...все ми се струваше,че мога и без него.Тягостно ми стана да ставам сутрин и все да ми е в главата да не забравя да си го изпия.Ето,глася се един аюрведичен детокс да провеждам,древна индийска техника за пречистване,ама каква е файдата като все още си вкарвам токсика,та дори и под формата на лекарство срещу наркоманията ми.Свиква се някакси,съзнанието (особено със склонност към зависимости,като моето ) много обича да привикне към нещо...де да можехме всички да съумяваме да се придържаме към позитивната дисциплина така добре,както към тази която носи негативи,като наркоманията,алкохолизма,месоядството и всякви такива други адски дейности.Свикнах да го взимам всяка сутрин,преди работа,и никога да не пропускам.Един-два пъти забравих,хах...та майка ми дотича в паника на мига до работата да ми го даде да не би да падна в криза,баси...тогава ми стана ясно,че закачалката е налице и почнах да кроя планове как ще почна да го намалявам.Смъкнах на 2.5,някой ще каже :"т'ва е нищо,готова си да го спираш..",ама щото той е почнал с 14.0..аз почнах на 3.5,от февруари,чак сега през май смъкнах на 3.0...после 2.5.Мисълта ми е,че не искам повече да пия метадон,искам да се оправям вече,да започна с чист природо-съобразен детокс и да си оправя живота най-накрая. Меда много ми помогна,той много помага,когато си все още действащ наркоман,тогава,когато в адски абстинентни мъки пак мислиш за дрога,когато си непоправим-тогава той помага...когато ти трябва нещо за което да се захванеш,когато си изгубил всякава надежда...тогава меда помага.За мен дойде като манна,аз намерих своето спасение в метадона,и ако някой тук сега ми повярва и реши да опита,може би ще успее да спре..а може би-не..всичко е индивидуално...
Но сега,когато вече всичко е наред и аз дори не помислям за дрога,и оо,наистина,аз много съжалявам за милата БГ_наркоманка,която веднъж-дваж-триж се е наиграла,но тя поне знае механизма на спирането...а тя е една на хиляда...тя е напред с материала в това отношение,и дано да опровергае собствените си думи в един друг пост,по една друга тема,че рано или късно пак се връщаш долу,откъдето си издрапал,че няма бивш наркоман.Не гарантирам за себе си,че е завинаги,не съм Господ,не знам всичко,но поне знам на 100%,че това което преди ме привличаше и държеше закачена към дрогата вече не ме радва,вече ми е все едно за него,вече не ми пука.Аз живея нов живот!
Последните дни не пия мед,пия,но много малко,микроделения някви,колкото да не е без хич..имам,но не взимам колкото ми е дозата..експериментирам..подготвям се за Голямото Спиране! Трябва да кажа,че сутрин,в интервала от като се събудя до към обяд някъде е много гадно,не мога да лъжа...Колкото и да се опитвам да си прилагам разни автотерапии и сугестии,не важи...или както казва моя доктор в програмата:"Абе,сугестия,сугестия,ама тия рецепторчета там в мозъчето са гладни за веществото,и не мож ги излъга посмъртно с тия шашми"..хах!
Да бе,ама нали знаете,че по-голям доктор от наркомана няма...хах,викам си,ще пробвам да го спра,па ако стане зле,ще си нося меда в джоба,ако нещо ме хване кризата,пия го и се оправям...
В понеделник "забравям" да го пия..пих 0,0нещо си..едвам се дотътрузих до трамвайната спирка,значи,преди това-дните,карам байка,хвърча,тая сутрин-едвам едвам,та чак ми иде да се разплача...разплаквам се,понеже не издържам..ама не от болка,не!..не от криза...и аз не знам от кво-някво депре гадно ме наляга...в трамвая ще припадна още малко,от мен тече пот,люлея се,и пак искам да плача,но тоя път преглъщам сълзите...чудя се къде,на майната си отивам...искам да се върна и да си легна...само за това мечтая-да се пъхна в леката сатенена пижама и да си легна в леглото...обаче съм на работа,и шанс за мене няма...от това ми става още по-гадно...заливат ме вълни,преобладават студените,хората по потници в работата,аз треперя,болят ме краката,все гледам да поседна някъде,да свия коленете си,и все тия мечти да сваля всички тия дрехи и да си легна в леглото...кожата ми настръхнала,чиста проба cold turkey.ахх,мамка му,си викам,това ще да е метадоновата абстиненция явно...
..обаждам се на мама и я моля да ми донесе още мед в работата...и хлорпротексена да ми донесеш,викам (дет уж ще го пия после като спра)...и шишето "глог,валериан и мента" ми донеси,викам..стига да се оправя...тя обещава да дойде на обяд,но минутите се нижат като часове...не си повтарям да се държа,понеже абстиненцията просто те обхваща,и ти замъглява съзнанието сякаш...и така,охххх,няма ли край....
към обяд обаче хапвам филийката си с масло дет си я нося,пия вода,чай,сок...почивам малко,после се усещам...ми то преминало сякаш...няма и следа от симптомите..Почват да идват клиенти,почвам да си влизам в тона...нагоре-надолу по стълбите,още чувствам някаква умора и нямам търпение работния ден да свърши,но съм добре...синдрома просто мина през мен...и си замина...оххх,добре,че мина без да се налага да пия повече мед...иначе утре-пак в изходна позиция...днес направих първата стъпка,мисля си....
Това беше в понеделник...вечерта се прибрах,изкъпах се и умрях на леглото....
............................
Следващите два дни сутрините протекоха горе-долу в тоя репертоар...после на обед ме отпускаше.Без да пия пвече мед,без успокоително лекарство...
Чудя се,докога ли ще е така?Ами ако така си остана до края на живота?За мен в момента сутрините са едно ужасно време на деня,когато аз страдам,гърча се,и усещам тяото си напрегнато и същевременно адски уморено...плача и се депресирам...после ми минава е-така..и отново заживявам...
Говорих с доктора,който смята,че трябва да продължа още малко с метадона,на много ниска доза,на 2.0 например..и чак тогава да мисля за спиране...аз още в началото реших,че ще слушам доктора,досега каквото е казал,ми е помогнало все,затова едва ли ще правя нещата през главата му..но..поне видях,разбрах какво значи метадоновата абстиненция,за която говореха някои хора тук...знам,че нито една изговорена или изписана дума,не може да ти даде представата ако ти сам не го почувстваш...с твоето тяло,с всяка твоя клетка...
Видях,че не е чудо невиждано тая метадонова абстиненция,макар да е дискомфорт безкраен,сякаш,да!Но не е болка за умиране,преодолява се...Само се моля на Бог да ми даде мотивация и силно тяло да се излекувам от болестта,за да мога да продължа нататък..начисто вече...
Това е от мен,стана доста дълъг пост...
Лека вечер им спокойна сладка нощ от мен
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|