|
Ееех...klerfe..
Ти си от любимите ми персонажи тук... и те моля:приеми този комплимент,той идва от сърцето ми!!! Много ме радва,направо ми става много хубаво на душата,като чета последния ти пост,и въобще като те чета...
Kато отказваща се на мен ми е малко самотно тук..в смисъл,че понякога мисля,че във форума,и въобще, само аз толкова интензивно осъзнавам окончателното си отказване. Не,че няма и други-виж diaMorph,BG_narkomanka,коцето22-те също вече не друсат!!( btw страшно много се радвам за всички вас,мили мои!!) И така върховно съм мотивирана,с чисто сърце дори мога да кажа,че съм се осъзнала по въпроса с дрогата.
Но и си мисля,да не би да съм някакво рядко животно с ценна кожа...само аз пък единствена да съм скъсала окончателно с мисълта с дрогата,баси,възможно ли е?!!!Не се правя на голяма работа,просто мисълта ми върви,и аз осъзнавам във всеки един миг. Понякога ме хваща страх,особено когато приятелят ми,ме предупреждава,да не бързам да се наричам "отказала се". "Много хубаво,радвам се за теб-ми вика-ама няма как да стане толкова бързо,11 години на опияти,после 3 месеца на метадон..и хоп-вече си чиста."След което ме целува,а аз направо си забравям името като ме целуне,хах
Да де,та идеята е,че тогава идваш ти,klerfe,постваш някъв супер мотивиран,и същевременно толкова спокоен и естествен пост,че вече не съм сама тук! Понякога ме е страх да не би това,което ми се случва,Голямото отказване,да е една илюзия,афектирам се под въздействие на прекарасната комбинация от намиране на истинската любов,работата,за която съм мечтала и намирането на метадона,като лек за моята зависимост към опиятите. Толкова е хубаво,че ме е страх да не излезе една химера няква,някъв сладък капан...Но питаш ли ме,ще ти кажа,че аз съм сигурна в душата си накъде съм тръгнала и нямам намерение да отбивам от тоя път.Не и този път!!Постовете ти ми показват,че има и друг някъде под слънцето,който може би не леко,но окончателно се е отказал,ако съдя по думите ти. Дори поддържащи лекарства не пиеш след като си спрял с меда. И ти не пушиш цигари като мен. Аз също отказах цигарите(всъщност аз и преди това не съм била кой знае какъв фен на табака,просто палех "за тъапа" след кика..) Алкохол не пия въобще (макар да съм се напивала няколко пъти в живота ми,хах..)
Прекрасно ме изнендваш с живота си на чисто,а защо ли се изненадвам като виждам и себе си такава. Но да видиш друг,като теб,е невероятно. Много ми се иска,ако не е много нахално,да споделиш с мен,дали и ти беше така мотивиран както и аз. В какво намери смисъл? Какъв беше твоя стиимул? Дали и ти срещна истинска и хубава любов,някой с когото,заедно да вървите през живота? Как въобще реши да спираш? Ей-така,уж,просто поредния опит,"да видим сега кво може да излезе от тоя опит",или наистина усети нещо в сърцето,някакъв подтик? Как се случи отказването при теб,и много ме интересува също:колко време изкара на метадон?
Аз,знаеш ли,понеже имам 2 почивни дни от работа, днес бях в програмата (не знам,дали знаеш,но аз съм от София,но се записах на програма в един друг град,по ред съображения)....та в кабинета направихме тест (който btw излезе отрицателен,естествено) и поговорихме с доктора за идеята за спирането. Той е много доволен от мен,радва ми се и как не-той вижда,аз споделям с него,как хубаво се развива живота ми,как не се налага да лъжа нищо и никой повече,ходя на работа,тя е моята терапия и обичам до полуда моето момче,също негов пациент. Той (както и ти) ме посъветва да изчакам още някакво време,да не бързам да го намалявам,няма за къде да бързам. Той не знае,че аз от 3.5 вече пия 1.7! Но на теб е кажа и друго-от малко повече от десетина дни,откакто го смъкнах така екстремно(понеже нямах колкото трябваше да имам,наложи се да дам на приятеля си от моето... заради издънка от негова страна..но пък го обичам,пък и в началото,когато спрях тъкмо субститола и друсането,за да не вляза в криза,той ми даваше неговото цялото,а той ходеше задъхан абстинентен и наистина беше адски кризясал заради това,за мен да има) И точно през тия седмици,вярно-нямах криза,няма да лъжа сега,НО пък започнах странно да се уморявам,работатат ми е и таква,че малко или много все си стоя права,но това нямаше проблем преди като почнах меда и си пиех както си му е реда....Всеки ден се прибирах и веднага-душ и в леглото...нямах сили за нищичко...
Освен това си забелязах и други симптоми-освен перманентната умора,почти всеки ден имам някакво странно и неприятно сърцепрепускане..туп-туп-туп...ама много бързичко,като на колибри...и това създава дискомфорт,ужасен....в последно време съм и много бледа...(макар пак да съм си хубава..хехех,умря циганката дето си ме хвалеше)...
Да де,та идеята е,че откакто аз така рязко го намалих,не съм в абстиненця,но пък не съм и много добре....явно наистина намалянето трябва да става мноооого плавно...
Иначе от програмата си ми изписваха по 3.5 на ден...аз пиех по 1.7...смятай колко много ми хартисваше....не го пиех после наведнъж да си направя някъв кеф..не го изпих,нито пък си го праснах на помпа,макар да имам достатъчно за тая цел. Ми не ме кефи вече...аз вече не се друсам...с никва дрога.
И верно,искам да го спра,...но не така,както досега...от няма накъде взех че го намалих...видях,че мога и с по-малко да карам,няма и следа от абсти синдром,но пък искам да почна отначало и да го смъкнем с доктора по схема. Аз трябва да си имам някаква идея за схема и лекуване,да се сугестирам с нея и така ще имам успех,познавам се.
Не ми дреме,че съм била на по-малко,и вместо сега да спирам,пак го качвам. Първо,че не ми беше добре,и второ-искам да тръгна да си го пия като в началото,по 3.5...и после както доктора ми начерта примерна схема-през 20 дни да го намаляваме с 0.5 куб.
Така ще знам,че съм на специална система за намаляване...и след два до три месеца ще го спра окончателно...но ще съм минала през плавно смъкваща схема,и това ще даде увереност и вяра на самата мен,в процеса на моето излекуване. Повече не си давам меда на никой,приятелят ми вече е свалил дозата на 3.0 и сам решава да го спира,повече сам е решил да не ми взима от моя понеже просто е наркоманска проява и не му отива на влюбената душа да прави такива изгъзици грозни,ми така де...
Има си проблеми със съня малко,и смята да пие Zupiclon. Аз пък се кефя на комбинацията хмел,мента и маточина,някаво хомеопатично безобидно,но сънно и за спокойствие лекарственце. Помагаме си много един на друг,не е истина колко е хубаво да не си сам и винаги една ръка да има да те хване,ако се подхлъзнеш...или пък да те погали докато заспиваш в любовни обятия.Дано да знаеш за какво говоря,хах....
Това решихме с док. Ще почакам и ще си възстановя дозата от 3.5,за да почна да го намалям плавно както си му е реда,по схема,за да няма кофти странични ефекти като с досегашната ми импровизация. До 2 месца се надявам да мога да го спра...че и без лекарства (Като теб,скъпи klerfe).
Това беше от мен. За накрая само ще споделя,бе направи ми впечатление просто днес.....медицинската сестра,която работи с доктора в кабинета на програмата,една много симпатична и обичлива жена на 65 години,днес ми се видя доста напрегната,бе направо съсипана изглеждаше. Виж само какво ми сподели,докато чаках за консултацията с доктора;каза ми:" Аз имам 35 години стаж като мед.сестра в местната психиятрия.И винаги съм била в добро емоционално здраве и хармония с себе си и всички около мен. А тука,откакто асистирам на доктора в метадоновата програма,за няколко месеца наркоманите ми разбиха всички илюзии,и здравето и спокойствието си загубих покрай тях,представяш ли си?"-ми вика!!!
35 години в лудницата работи...накрая си загубила здраврето само след няколко месеца покрай наркоманите!!! Представяш ли си,приятелю?
Ня'ам думи просто.....
Да се смея ли,или да плача....
Аз ти пожелавам всичко най-хубаво,klerfe...добре,че те има....
Добре,че ви има мили мои виртуални приятелчета,мои миди,със скрити вътре перли...хах
Ще чакам с нетърпение да споделиш по тия въпроси,дето те попитах,когато имаш желание и вдъхновение за това
Веселичък и свеж ден на всички
|
Re: МЕТАДОН-СПИРАНЕ!!!! до klerfe [re: klerfe]
