Re: do passion_flower / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Точно така!
Абе... в смисъл... mammmma mia! ...Толкова мисли прииждат в тиквата ми. Искам да напиша всичко, за една секунда.

Аз един път се опитах да си правя ташак, със силата на мисълта. Бях си включил Skype, и ми направи впечатление, че един човек, с който не сме много близки, и много рядко си чатим, е на линия.

Някъде, около два часа визуализирах, как този човек ми пише. Представях си, оранжевия надпис, който се появява в таскбар-а, звука... представях си, как натискам бутоните, на клавиатурата. Мешах тези картинки, с други такива, как говоря с него, как виждам лицето му, и т.н.

Паралелно с това, изпитвах огромни емоции. Опитвах се умишлено да подсиля емоцията, колкото е възможно повече... нямам в предвид, че съм седял усмихнат и съм си представял близост, с дадения човек. Аз целият треперех от това, което усещах. Усещах, хормоните във вените си, усещах лудата вълна. До такава степен овладях това, че буквално седях с притворени очи, в нещо като несвяст, докато разигравах имагинерния сценарий.

След два часа, главата ме болеше, все едно през нея е минал товарния влак, София>Плевен. Онази вечер, нищо не се случи, и човека не ми писа, в чата. Бях се ядосал, и обезсърчил страшно много, но след няколко дни, се получи така, че случайно нещо започнахме да си чатим, и последваха огромно количество емотиконки-слънца, той започна да ми споделя някакви много важни за него работи.

Няколко дни така си чатихме от сутринта, до вечерта, всякаш цял живот сме били най-добри приятели. После, всичко се върна, както преди...

Има една, две много, много важни подробности, които нарочно изпуснах, просто не искам да ги пиша, на публично място.