|
Първата дума, която ми идва на ум, е "тежко".
Абе беше, като в анимационен филм. В смисъл такъв, образите ми бяха размазани, и малко 2D, но не напълно. Много беше странно.
Под "анимацианон филм", нямам в предвид, толкова визуално, колкото начина по който възприемах нещата. Примерно, в анимационния филм, нали няма песъчинки, малки боклучета и т.н, има да кажем, човек, пръчка, шапка, кофа за боклук, и т.н.
Бях свръх-неадекватен, и ми беше много трудно да осъзная, каквото и да било, с огромни усилия, умишлено осъзнах, че съм човек, казвам се, еди-как си, и водя, еди-какъв си живот.
Най-точният начин, по който мога да опиша, как се чувствах физически е, всякаш съм се улял, да пия алкохол, и да смъркам кока, само дето, после добре помня, усещането, и случилото се. Чувствах се смазан, но същевременно активен, краката ме боляха, и имах много странно усещане за гравитацията, всякаш въздуха е по-плътен, аз по някакъв начин съм свързан с него, и бавно се влачи с мен.
Някак нещата просто се случваха, нищо нямаше логика, нямаше логика в това, което правим, просто случките се нижеха, като в анимационен филм, и всичко беше даденост. Примерно, този човек се качва на автобуса, и автобуса потегля... и усещах, че няма никаква логика в това, то просто се случва, и е даденост, като в анимационен филм.
Това, че бях надрусан, беше факт, и толкова. Нямаше значение, през останалата част от живота си, в какво състояние съм бил, съществуваше просто факта, че аз съм друсан... не в момента! ...Просто съм друсан. В смисъл, то момента не съществуваше.
Странното беше, че реално ми се случваха пълни идиотщини. Трябваше да пребием някакъв човек, а аз бях, с някакви слабоумници, които виждам за пръв път. Единия, постоянно се хилеше, и му течаха лиги. А, аз постоянно се опитвах, да осъзная, защо трябва да правим това, защо съм там, защо седим, на едно място. Когато някой говори, ми трябваше много време, да асимилирам информацията, и като се налагаше да асимилирам, голям обем от информация, просто губех нишката и се обърквах.
По едно време, един огромен мускулест мъж, облечен с анцуг, дойде, хвана единия от нас, за врата, и го вдигна, като парцал... в следващия момент просто го нямаше... беше толкова странно...
След това, имаше някакви момичета, които крещяха истерично, на един от хората, с които бях... този момент, всякаш траеше хиляди, хиляди часове... Ама то, аз не усещах, че има време, просто... неможех да схвана смисъла на времето.
Докато те си крещяха там, аз пък се смеех истерично, и всякаш те не ме виждаха дори, аз обикалях безразборно между тях, наляво-надясно, където ми падне, превивах се от смях, и факта, че го правех, ми носеше удоволетворение, исках да го правя. А, те не ми обръщаха никакво внимание, дори не казаха, нещо от рода на - "К'во му става па на тоя идиот!?". Усещах, че хората се плашат, при вида ми.
После бяхме в някакво кафе, и беше ужасно. Не само, че неможех да седя на едно място, но и неможех да се държа на краката си. Треперех, много, ама наистина много силно. Говорех, с огромни усилия, и то главно кратки несвързани неща.
Тогава, видях, че другите поръчват алкохол, и понеже единия от тях, също беше употребил голямо количество DXM, исках да изкрещя, предупреждавайки го, да не пие алкохол, но неможех. Просто тялото ми беше блокирало отвсякъде, да говоря беше изключително трудно.
Интересно беше, че точно, когато физически бях най-зле, започнах да се осъзнавам психически, и също така, докато се случваха събитията, ми се струваше, че траят вечно, а след това пък имах чувството, че е било за секунди.
В етапа, когато ефекта отслабваше, се почувствах, много добър, и бяхме много близки, с човека, който беше с мен. Аз му казах, да не се притеснява, че ще му дам пари, за такси, ще му купя минерална вода, една кола(Coca-Cola), ако иска, и т.н. А, когато се връщах, към къщи, ефекта, почти беше преминал, и се чувствах, като прероден. Бях си купил една минерална вода, и някакви сладки, и бях много спокоен, наоколо цареше идеална хармония.
След, като всичко премина, се чувствам някак по-зрял, и обогатен, държа се много сериозно. Е, това може да се дължи и на малките дози DXM, които все още се намират в кръвта ми, ще видим.
Беше много странно!
-------------------------------
Редактирано от The giver and the taker на 08.04.08 17:17.
|
Re: Леле, как се надрусах! [re: Amme]
