Здравейте
Никакво отчаяние не трябва да има,от опит го казвам.При нас в началото също беше така-искам...не искам.Един ден е добър после не е.Зная,че е трудно да се издържи-всъщност той от колко време е зависим......месеци,години?При нас едно от първите неща беше,че спряхме да му даваме пари и отиде да работи.Опита на няколко места,задържа се на едно 5 мес.-разбра колко трудно се изкарват парите и как после изчезват за да си купува хероин и за няколко дни оставаше на 0.Единственото което правехме в този период за него беше,че му осигурявахме храна и подслон.И той смени няколко психиатри,но пари в брой за тях не съм му давала договарях се с лекарите да се чувам с тях по тел. и ако е ходил аз отивах да платя.Изкара като работник 7-8мес. и реши че трябва да се отказва.Мжду временно беше задлъжнял на някого за пари за наркотиците и една вечер се прибра със посинено око и скула-това допълнително го наведе към мисли за отказване.Не искаше и дума да се проговори за комуна,но след работата и боя който беше изтърпял 3 дни стоя в къщи реши да замине,но тук в България.Отиде но изкара там само шест седмици имахме уговорка ако стане непоносимо да го взема-стана и то ужасно гадно.Но не във вс.комуни е така.И после дойде престоя в къщи.Не зная на каква възраст е сина ви,но ако можете накарайте го да работи и ако е възможно дори в друго населено място отидете.Ако има възможност да работи с баща си или ваш близък,или при ваш бизък добре,не го мислете училището.Ако детето го няма/ става при наркоманити-да не дава Господ/ за какво училище говорим.Не се отчайвайте само знам че е много,много тежко.........докато узрее за решението за отказване минават месеци и то много-при нас беше около 15-16мес.Не го отблъсквайте обаче-обичайте го въпреки неговото негативно отношение към вас-той ще ви упреква,ще ви обвинява,дори обижда.Понякога вземайте твърда позиция,но за негови решение по повод негови изказвания за отказване,но винаги му показвайте без много излияния че го обичате.Май прекалено много ви пиша,може би ви досадих-просто споделям как е било.Ако искате имаше някъде по нагоре ваш емеил адрес /ако е валиден/ще ви напиша там моя и кю-то ми.Но мога и тук да пиша ако имате някакви ваши съображения.Таткото нека се поуспокои малко пък и вие,кой ще помага на сина ви ако се разболеете?Нали го обичате,дайте си сметка за това и не плащайте данък обществено мнение-всички си крият главата в пясъка ако не ги засяга тях,но всички които имат деца се страхуват да не им се случи до там че даже не смеят да говорят.Разбрах че е така след години,макар че нас това най малко ни е тревожело кой какво ще каже.Горе главата и вярвайти че ще се спавите.