на мен ми звучи добре.
сега би трябвало всичко да му е някъде по-средата.сигурно е сдухан,но се чуства ок.би трябвало и да е по-спокоен.
има разлика(и то голяма м/у това да е депресиран и това да е просто сдухан,заради невзимането и може би голямата промяна в обстановката и в състоянието му...не че е по-леко.но едното има по-дълбоки и здрави корени,а другото е горе-долу като причината да е трудно спирането на цигарите...свикнал си да държиш цигара.само,че в случая от това свикване ставаш мнооого мнооого сдухан....няма страшно минава.надявам се да е това.)
и неговият навик сигурно все още е силен и е нормално да е леко апатичен и да не иска никой да го занимава.да му е трудно да харесва каквото и да било от света коло себе си.това би трябвало обаче да е много за кратко и после да се пооправя с всеки изминал ден,докато взима кодеина.
щом спи,значи дозата му е точна,значи и се чуства добре.
радвам се,че го направихте.

дано,когато трябва да смъква дозата вече тази да му е била наистина предостатъчна поне за два-три дни,че и в повече също може и не е лошо.иначе смъкването ще бъде леко прибързано,ако още не е свикнал добре с предишната си доза и я мисли за незадоволителна.за първите пет дни това е нормално,но ми се струва,че при него няма да има нужда от такива подробни вторачвания в процеса и че всичко ще му е както си трябва.
специално за тези схеми,дори и шарлатаните си знаят работата и ги определят подходящо и като доза и като темпо,с което трябва да се намалява.
все пак,ако има някакви притеснения,че ще му е трудно да смъкне дозата е добре да се чуе с лекаря и да му го каже,за да е по-точно определено състоянието му.
гледайте както и да правите смъкването на дозите всичко да приключи максимум до две седмици(само в най-най-краен случай - до три и то само,ако по време на лечението му се е случило да вземе хероин!).
в началото ще му трябва повече време на една доза,после ще може и да ускори свалянето,но лекарят сигурно ще ви каже,че не е необходимо и ще поддържате все едно и също темпо.
всичко това,разбира се,ако успява да се въздържа.ако има издънки е по-добре да се каже.
------------------------------------------
опитвай се да му припомняш колко малко време всъщност са две седмици.
това е важно,защото за него сигурно времето тече много по-бавно и гадно и това може да намали мотивацията му и старанието да издържи и докара нещата специално с това лечение до край.сигурно си забелязала,че не е особено търпелив...неговото време почти сигурно тече много,ама много по-различно и най-вече по-мудно и тъпо от твоето.
това е така,защото още може и да не е намерил новия си ритъм за деня;начинът по който да прекарва времето си без търсене на пари и начини за друсане+самото друсане и джиткане в нарко-компанийката...това си е бил неговият стил на живот,който трябва да изчезне,а ще му е трудно,ако не може бързо да си намери друг и ако няма други приятели....
от това празно,безсмислено и адски бавно време идва апатията и това "оставете ме намира",което предполагам,че чуваш.
не се стряскай от такива работи.нормални са.
ако издържи 2те седмици,според схемата (пак ти казвам - напомняй му,че са адски кратко време и ще минат бързо и най-вече - ще минат!:))наистина ще му помогне да го подсещаш.)...та ако издържи 2те седмици както си трябва,а после и 5те дена (в които моля те го дръж вкъщи и го спри от у-ще на всяка цена!),вече може би ще е приключил с тази страница от живота си може би дори завинаги:))представяш ли си:).стига да започне ревиа веднага след 5те дни.надявам се това да ви е планът за лечение,защото иначе не виждам защо му е да кара на ДХК в момента.може да се окаже напразно,ако след него не следва нищо.
адски много се надявам да ви върви.понякога нещата опират дори и до късмет...до удобният момент в правилното време....дано да е намерил това за себе си в момента,за да успява да стои на страна от херца,щом си излиза и още ходи на училище.
аз,например,....колкото и (може би) да ти се струвам мотивирана(а и тогава също бях не по-малко от сега) - НЕ успях.
трябваше да съм мирна и послушна само 2 седмици и после още 5 дни.исках след това просто един отрицателен тест за опиати и да започна веднага налтрексон....не можах.имах голямо желание и въпреки това не осъзнавах,че това е наистина малко време и трябва да го издържа на всяка цена без дори едно едничко залитане...въпреки,че се чуствах добре и спокойна,постъпих безотговорно.
искрено се надявам синът ти да не направи като мен.
едни шибани прости 2 седмици.
доста непосилно дълго, мазно, бавно и лепкаво може да се влачи времето,когато спираш,просто не е истина...особено в началото...
(за себе си провалих чудесни шансове за лечение /че и супер лесно и кратко лечение беше на всичкото отгоре;може би най-простото от всички възможни!/,
само защото не осъзнавах и не усещах правилно времето и държах да правя каквото си поискам...нямах търпение и никакво постоянство...бавно ги понаучих тея неща.не исках да изляза извън тъпата си черупка.да видя,че другите хора усещат нещата по различен и по-нормален начин и че това е възможно и за мен.не исках да съм обективна.не исках да се поставям на ничие място,сякаш само аз съществувам на тоя свят и всичко друго е лъжа и измама:)
тъпа работа:)както и да е.исках да ти дам просто пример..
всички може би са така в даден момент от лекуването си.може при синът ти,заради предишните ви опити, този момент да го няма или да е поотслабнал като вероятен сценарий,но може и да се е завърнал още по-силно,ако е кривнал за малко в стария коловоз преди да започнете това лечение.
иначе защо ще му е програма за детокс?
затова ти ги разказах тея глупости.ако можеш да вадиш дори и за секунда детето си от това тъпо и безпочвено усещане(ако го има);усещането,че нещата са непроменяеми и винаги ще са му такива бавни и тъпи за всичко и всички,ако спре с хероина завинаги...може би ще го разбереш по-лесно и може би ще намериш начин да му покажеш,че има и друга страна на монетата.макар че се съмнявам,защото всички се стряскаме истински чак когато сме се опарили достатъчно сериозно от всички възможни страни и по всички възможни начини...кой знае...само ти можеш да го наблюдаваш по-отблизо и може би да усетиш дали мисли така или не.
(изобщо не е така,както си представях нещата и мислех за живота и себе си тогава,затворена в някаква пълна апатия и нежелание за каквото и да е,.мислех,че това усещане няма да ме напусне с месеци и години даже и понякога губех изобщо желание да се опитвам,да продължавам....пълни глупости!!::))...животът ми е прекрасен от няколко месеца,но за съжаление не можах още в началото да избера по-лесният път да стигна до него и просто да си го наложа.трябваше да се разочаровам още,сякаш не ми беше достатъчно...
разказвам ти,за да можеш,ако си намираш някакви препратки със сина ти,да го разбереш по-добре.както и ако нещо не провърви както трябва и този път, да не се отчайваш,особено пък пред него.винаги трябва да опитвате още и още..
дори да не стане по най-добрия сценарий,пак ще е много добро постижение. (за мен беше огромна крачка напред,въпреки че не можах да започна ревиата и зарязах лекарката.завъших си детокса сама,без нея и с по-малка доза,така че имах и лека абстиненция...но накрая минах физическата си бариера.поне това.пак ми помогна страшно много,защото бях прекрачила първото препятствие по пътя...)
ако нещо се прецака;ако случайно той поиска да прекрати лечението си преждевременно и не можете да му повлияете - най-важното ще е ВЕДНАГА да продължите по някакъв,какъвто и да е начин,без да се бавите в чудене как да го направите (през което време той да се завърне набързо към стария навик).
по този начин ще продължите към целта,без крачките назад,които често съпътстват спирането....така рано или късно ще стигнете до момента,в който можете,поне наум...съвсем тихичко, да си кажете,че сте успели:)
(горе-долу както го правя аз сега от време на време,но ме е страх да си го казвам съвсем на глас...защото още нищо не се знае...)
искам да ми кажеш:
има ли промяна със страховете?
поне какви са ти впечатленията,как ти изглежда?
според мен би трябвало постепенно с всеки ден те да стават все по-слаби и лесни за преодоляване...надявам се...зависи дали се дължат чисто на зависимостта или зависимостта не е отключила и някой по-дълбок психически проблем.при всеки си остава различно.
(при нас поне наистина ставаше все по-спокойно и приемливо всичко още след втория-третия ден,макар и да го осъзнавам реално чак сега.тогава не си давах много точна сметка дали наистина е така и въобще дали се подобрявам...)

може дори и на него да му е трудно реално да оценява напредъка в лечението си.или поне да не забелязва съвсем всичко,толкова ясно,колкото би могъл да го направи след време.затова ти като страничен наблюдател,ако забелязваш нещо,каквото и да е подобрение в нещо(дори и най-дребничкото като промяна) е хубаво да му го покажеш....
------------------------
пази го след ходенето ви при лекар.понякога (особено,ако лекарят не му понася много) е възможно точно това ходене и разговори,които лекарят се опитва да му пробута, да го накарат да иска да се надруса повече от всичко.много неща зависят и от това доколко има доверие в него и съветите му и как му влияят тези срещи.дано да харесва лекаря си и да се вслушва в разговорите си с него.
все пак поне при първите 6-7 срещи е по-добре да пооставаш с него поне още час и половина-два след посещението,така че ако има дори и смътен импулс да се надруса,да е възпрепятстван да го послуша и да не се издъни.може да отмине за това време,докато сте заедно и с времето да му става все по-лесно да не го приема насериозно и да подтиска този "импулс",
но разбира се без да му натрапваш желание да обсъдите сеанса или да си споделяте,ако той не иска и не му се говори....това може да го накара да се почуства болен.по-болен или зависим,от колкото би искал да бъде или е мислел,че е ,и затова да загуби мотивацията си.
дано всичко е ок и тревожността му наистина да се повлияе от новото лечение.дано и лекарят ви е добър,а не шарлатанин.
хубаво е да ги оставяш насаме,за да усеща отговорността,че това е НЕГОВОТО лечение и НЕГОВИЯТ лекар,с който ТОЙ споделя.един вид,че взаимоотношенията са само негови - м/у него и лекуващия.това би могло да затвърди доверието му в него и подхода му,както и да засили чуството му,че само той е отговорен за развитието на нещата и нагласата си спрямо всичко.
да не може и теб да вкарва във филма си на жертва на наркотиците,на болен и объркан човек,защото си чувала разговорите им.това може да му даде основание,ако поиска да се измъква от отговорност при евентуална издънка,търсейки у теб разбиране и съпричастност.
понякога това може да бъде възможност да се окажеш манипулирана.така е.звучи гадно,но зависимостта прави хората такива понякога.затова трябва да е неговото лечение,неговите разговори със психиатър.да усеща,че той единствен,без теб,носи обърканата си глава и че трябва сам да я приучи към честност,отговорност,самостоятелност,без да търси съчуствие нито в теб,нито в другите.
дори и да иска ти да присъстваш е по-добре да му отказваш,а после да се осведомяваш от психиатъра какво е казал,ако изпитваш такава необходимост,стига синът ти да е съгласен.
ако се научи да признава сериозността на проблема си пред непознати,на които не им пука и въпреки това и те като вас смятат,че има проблем,който е труден и сериозен,може би ще осъзнае този факт по-истински,по-осезаемо,а от там може би и ще усети,че трябва да е по-отговорен и постоянен,както и последователен,за да се лекува с труд,а не да се надценява както ми се струва,че беше до скоро и да си мисли,че още може да контролира нещата.

пак голяма и скучна лекция ти дръпнах,но днес съм се размислила за нещата...пак доста от по-горното вече сме ти казали по един или друг начин.надявам се да не те объркам.надявам се да се разбирате и той да е мотивиран.знаеш,че това не е достатъчно,но определено е едно от първите неща,които ще трябва да имате за постоянно:)

успех.дотук ми звучиш добре,въпреки че не каза много.дано продължи така.
мамка му - нищожно време е!!!!2 седмици!и то без да се чуства зле...
дано издържи!!!:)
с вас съм и пак ви пожелавам да му се струпа накуп всичкия успех,късмет,желание,мотивираност и постоянство и...всичко хубаво в огромни количества,колкото е възможно да има и да понесе едно човешко същество:)))пиши,когато можеш.дано всеки ден е по-добър с нещичко от предишния и най-важното - вие двамата да забелязвате това,а не да се вторачвате само в неудобните или неуспешните неща и проблеми.
stay positive