чисто за мен това,че е на 19 г. е страхотно...
това в момента му е по-скоро някакво залитане.има си училище,приятели,бъдеще.дори да е пристрастен то е защото това става бързо,а не защото му се е превърнало вече изцяло в начин на живот.
тъй като не можеш да го отделиш от средата му,а в нея 100% има хора,които взимат;както и е естествено на тая възраст да не можеш да го откажеш да излиза,мисля че можете да направите едно единствено нещо,за да не стане по нататък по-лошо.направете тест и ако е отрицателен почнете ревиата.
това е начинът да отвикне от гадното нещо и средата,без да трябва да променя изцяло и драстично живота си.ще видиш след време/ако го започне/,че той сам ще си намери средата,в която не се пипат наркотици и сам ще се научи да страни от това и да се пази.
иначе за всички останали методи ми се струва,че ще са неподходящи,защото той си остава в същия живот и не иска да се раздели с него.естествено е да не може и да се раздели и с наркотика.дори и да е преживял физическата зависимост,начинът му на живот ще продължи да подклажда психическата и рано или късно ще се озовете в същото положение,което ще е много тъпо,защото сега още сте в началото на лошото и можете да го пресечете преди последиците да са още по-лоши.
от друга страна,фактът че има хепатит би трябвало да му влияе така че малко или много да осъзнава колко недопустимо е за него да приема наркотици или алкохол,та дори и за цигарите мисля че важеше.
познавам едно момиче,което не можеше да спре доста време.на 21 г. й откриха хепатит.спря без дори да си дава много зор.просто се уплаши за себе си.
надявам се синът ти да е разумен,но на тази възраст човек още иска да е луд и смел и понякога не прави разлика между смелост и глупост.
говори с него за налтрексон.знам,че сте се отказали,но наистина трябва да ссе замислите,че за него това май е най-подходящата опция.освен ако не иска да ходи в комуна,а едва ли е така.
дори да ти отнемат месеци да го убедиш в ползата да се лекува по този начин е по-добре да не спираш да опитваш.без натиск разбира се,ти си знаеш.
лично мое мнение си е,че човек,който отказва налтрексон и се лекува по измислен начин просто не може да се примири с мисълта,че ще спре хероина завинаги.
подсети го пак защо е поискал помощта ти,от какво е бил уплашен,какво не му е харесвало в положението му и намери начина,по който би могла да му вдъхнеш повече доверие към лекарството.
да ти кажа,имах съвсем същия проблем с приятеля ми - искам да се лекувам,ама не искам,искам да се лекувам,ама аз най-добре си знам как...после продължи да се друса,докато аз се лекувах...и накрая загря,че се е надценил.че лечението,което сам си измисли е било просто вратичка да може да си се друса отново,когато пожелае и че това му е изиграло номера да не може да се излекува и да продължава да е пристрастен.
тъкмо завинаги се бях отказала от идеята,че ще се навие да взима налтрексон и се оказа,че той този път иска да няма провали и да е сигурен,че ще направи нещата както трябва.
пожелавам ти същото да се случи и с вас,а и не се съмнявам,че е повеме от вероятно,защото всяко същество винаги иска най-доброто за себе си.
като осъзнае кое наистина е най-доброто за него дори сам ще го избере.но ти можеш поне да разговаряш през цялото време с него за възможностите и затова,че трябва да продължи по определен начин.а не да ти каже - ок,минах лечението с тези лекарства,излекуван съм и сега всичко по старому,защото това ще е доста плоска лъжа.
успех.бъди до него.останте си близки и ще намериш начина да му повлияеш.както и той трябва още мъничко да помисли и се надявам сам ще се сети какво да направи.стискам ти палци.синът ти е щастливец,че толкова отрано ти е казал всичко.имате страхотен шанс.не се плаши
поздрави от мен