Значи/както споменах/ това дали някой е взимал или не в процеса на спирането не е повод за вторачване и песимизми,най-малкото защото е невъзможно да се спре от раз и си е част от пътя на самото спиране.естествено най-важна е личностната и битийна промяна;тя е тази,която лекува,но това става много бавно и постепенно./мамка му писна ми все за едно и също да се мели/.

Исках да ти кажа,че за хората на метадон взимането на хероин изобщо не е същият вид проблем,тъй като това в повечето случаи е инцидентно и след това човекът може да затапи момента с метадона,донякъде подтискайки резултатите/главно психически/ от това,че за кратко се е поддал на зависимостта си.при тях важното е да намерят живота си,приятелите си,социалната си среда и мястото/функцията си в нея и в живота въобще.
Повечето хора,лекуващи се с метадон са хора,които са били напълно или поне доста изолирани от реалния свят и всички простотии в него.Метадонът им дава шанс да намерят живота си,начинът си за съжителстване с реалността от която са бягали.
За хората,които не са на заместителни терапии,това също е най-главната цел,те също трябва да се научат да живеят,както и отново рецидивните им моменти не са НАЙ-лошото и фаталното,а и без тях не може.
Разликата при тях обаче е,че при всяка рецесия най-често се влиза в един дълъг хероинов период,който е напълно възможно да преобърне всичко постигнато до тогава.При тях /особено в началото на лечението/ не са просто инциденти,а директно връщане към старите навици и то за дълго време/най-често;не казвам,че е задължително/.
С метадона тоя момент може да се пресече и издънката да си остане издънка,но на чисто едно взимане почти винаги се превръща в няколко-дневно-месечно друсане и рискът да пропадне лечението е доста по-голям.
Затова казах,че при него на този етап/независимо взима или не/ трябва да се мисли за някакво продължение.За последващо детокса лечение,защото това ще му помогне да мисли за битката си в дългосрочен план и да не се спира да опитва,докато не успее рано или късно.
Бас държа,че едва ли е особено заинтересован от нещо,специално с тая студена пуйка,придружена с гадни лекарства и затова НЕ заниманията му за в бъдеще могат да са му цел засега.Поне така ми изглежда.
За да се научи да има такава и въобще да проима някакви странични интереси,които да го отделят от света на дрогата,той трябва да осъзнае,че има нещо повече от настоящето и че това важи и за борбата му със зависимостта.Да се научи да мисли за бъдещето си и че носи отговорност за него в настоящето.
С две думи трябва да се мисли за следващите няколко месеца как ще продължи всичко това и то да му бъде също някаква цел,за да поиска да се отдели постепенно от този си начин на съществуване,още повече и че му предстои тепърва да се отделя от средата си...